Какъв артист си отива с мен! | НЕРОН

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 4 снимки

Роден на 15 декември 37 г. в Анций

(„Нерон се мъчи от угризения на съвестта след убийството на майка си“, репродукция на картина на Джон Уилям Уотърхаус, 1878 г.)

Нерон е един от най-прочутите владетели на Римската империя. Но славата му е нееднозначна. Векове наред името му е символ на вманиачен диктатор, на жесток и разгулен управник, който се интересувал само от удоволствия и забавления. Към всичко това се прибавя и обвинението, че той е подпалил големия пожар в Рим през 64 г., отнел живота на хиляди хора.

Този образ на Нерон служи за основа на прочутия роман „Кво вадис“ на полския писател Хенрик Сенкевич. В книгата, както и във филма, направен по нея през 1951 г., императорът е жесток, алчен и безскрупулен владетел, готов сурово да се разправи с всеки, посмял да се изправи срещу него, включително и собствената му майка. Заедно с това Нерон е представен като самовлюбен, но жалък и бездарен музикант и певец.

Отрицателният образ на Нерон се основава на свидетелствата на двама негови съвременници – историците Светоний (75-160 г.) и Тацит (56-117 г.). Но може ли да се вярва на двамата автори? Светоний е известен със събирането на скандални истории за своите съвременници. Тацит пък принадлежал към сенаторското съсловие, което било политически противник на Нерон. Затова е възможно писаното от Тацит да е пропаганда срещу омразния владетел, а редовете на Светоний да са просто пропити с кръв клюки. Доста днешни историци изказват съмнения в твърденията на Тацит и Светоний. Италианският изследовател Масимо Фини определя Нерон като „забележителен държавен мъж, човек на изкуството и пацифист“. Според него Нерон със сигурност не е подпалил Рим, тъй като не е имал мотив да го прави. В онази епоха императорът бил за народа баща-закрилник, който носи отговорност и за най-хубаво, и за най-лошо. Възможно е тази нагласа да е родила обвиненията към Нерон за пожара в Рим.

Наред с множеството спекулации и измислици около живота и личността на Нерон, има достатъчно факти, които не подлежат на съмнение.

Нерон е петият император на Рим. Управлявал от 54 до 68 г. Пълното му име е Клавдий Цезар Август Германик. Роден е на 15 декември 37 г. в Анций с името Луций Домиций Ахенобарб. Баща му бил консулът Гней Домиций Ахенобарб, а майка му – Агрипина Младата, била сестра на император Калигула.

Бащата на Нерон умрял, когато момчето било едва на три години. Майка му се омъжила за император Клавдий. Агрипина била много честолюбива, амбициозна и властна жена. Тя искала да види сина си на императорския трон. Затова направила всичко възможно, за да склони Клавдий да сгоди десетгодишната си дъщеря Октавия за дванайсетгодишния Нерон. Така шансовете на Нерон да се качи на престола станали сериозни. Но за да е абсолютно сигурна, че синът й няма да бъде изместен от Британик – другия син на Клавдий, Агрипина убедила Клавдий да осинови Нерон. Императорът се съгласил, тъй като Британик бил с много крехко здраве, а империята се нуждаела от наследник.

Агрипина обаче не спряла дотук. Тя нямала търпение да чака Клавдий да умре и да освободи трона за Нерон. На 13 октомври 54 г. Клавдий внезапно умрял. Предполага се, че Агрипина собственоръчно му е дала отрова. Един ден по-късно Нерон се възкачил на трона – по това време бил едва на 17 години.

В детството си Нерон получил обичайното за всеки римлянин образование, а когато шансовете за заемането на императорския престол станали големи, за негови лични възпитатели били назначени известният философ Сенека (4 г.пр.Хр. – 65 г.) и преторианският префект Секст Афраний Бур.

В началото управлението на младия император било много успешно. Във всичко се съветвал с наставниците и майка си, за управители на провинциите назначил отговорни хора, започнало строителството на амбициозни проекти, римските войски действали успешно в Британия и Армения. Нерон бързо придобил самочувствие. Но скоро влязъл в сериозен конфликт със Сената. До края на управлението си Нерон не спирал да осмива и ругае сенаторите.

Постепенно Нерон изолирал майка си от управлението, отегчен от интригите й. Тя си отмъстила, като започнала да покровителства младия Британик – сина на Клавдий и претендент за трона. Нерон се уплашил, че 13-годишното момче може да стане опасно за него. Британик умрял след пир, отровен от вино. Предполага се, че зад убийството му стои Нерон.

За Агрипина убийството на Британик било тежък удар. Но тя не се отказала от интригите и се съюзила срещу собствения си син с нелюбимата му съпруга Октавия. Нерон знаел, че майка му няма да се спре пред нищо и все някога ще се опита да го убие. Затова през март 59 г. той заповядал да я убият.

През 62 г. изпратил съпругата си Октавия в изгнание, а след това заповядал да я убият. После се оженил за любовницата си Попея Сабина, която била бременна. Детето, което се родило, починало скоро след раждането и Нерон отчаян, изцяло се отдал на музиката и театъра.

През нощта срещу 18 юни 64 г. в Цирк Максимус избухнал голям пожар. Дюкянчета и сергиите бързо били обхванати от пламъците. Излезлият вятър попречил огънят да бъде овладян. Незасегнати от огъня останали само четири от общо четиринайсетте квартала на града, три от кварталите били напълно изпепелени. Рим горял цели шест дни. Пожарът бил потушен, но избухнал отново и градът горял още три дни. Вторият пожар избухнал в Емилиянските градини, принадлежащи на преторианския префект Тигелин – приближен приятел на Нерон.

По време на избухването на пожара Нерон бил в Анций, на 60 км от Рим. Императорът не се върнал веднага в горящия град и това му спечелило омразата на народа.

След завръщането си Нерон наредил да бъде оказана помощ на пострадалите и да бъдат отворени императорските градини. Останалите без покрив хора били настанени в палатки и им била раздадена храна. От Остия и други градове били доставени продоволствия, а цената на зърното била намалена. Тези мерки обаче не попречили на упорито ширещите се слухове, че Нерон е запалил Рим, за да го превърне в декор на най-грандиозното си представление – да изпълни поемата си за гибелта на Троя на фона на горящия град.

Самият Нерон стоварил вината за пожара върху християните. Започнали масови гонения. Римляните действали с нечувана жестокост – хиляди християни били изгорени, разпънати на кръст или разкъсани от зверове на арената.

Сред заподозрените за пожара бил и най-довереният човек на Нерон – Тигелин. Смята се, че за новите му строителни планове му е била необходима свободна земя.

Факт е, че след пожара Нерон бързо построява града отново. Прави го много разумно и прецизно – с широки и прави улици, с резервоари за вода и разстояние между къщите, което би пречило на разпространението на евентуални пожари. Заедно с това императорът започнал строеж и на един невероятно красив дворец – Златния Дом. В преддверието на двореца Нерон заповядал да бъде издигната великолепна 35-метрова статуя с негово изображение.

Междувременно в Сената и дори сред преторианците, назрявал бунт. През 65 г. сенаторът Гай Калпурний Пизон организирал заговор. По плана Нерон трябвало да бъде убит. Но заговорът бил разкрит и Пизон бил принуден да се самоубие, заедно с още 12 високопоставени политици. Сред заговорниците бил и наставникът на Нерон Сенека, който също бил принуден да се самоубие.

Но само три години по-късно, през 68 г. Галба – наместникът на испанската провинция Тарацина, повел въстание срещу Нерон. Сенатът обявил Галба за император и осъдил Нерон на смърт. Нерон се опитал да избяга, но не успял.

На 9-ти юни, едва 31-годишен Нерон се самоубил. Последните му думи били: „Qualis artifex pereo!“ – „Какъв артист си отива с мен!”

От „Подпалвачът на Рим”, Фабиан Ленк
Превод от немски Ирена Патулова, 2006

Нерон в Баий, худ. Jan Styka, ок. 1900 г.

„Факлите на Нерон“, репродукция на картина на Хенри Семирадски, 1882

„Смъртта на Нерон“, Василий Смирнов, 1888 г.

Картини: bg.wikipedia.org

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK