Тези, които казват, че науката прави човека атеист, трябва да са доста глупави хора ~ Макс БОРН

„Вярата в единствената истина и в нейното притежание е основната причина за всяко зло на света.“

Казват, че Макс Борн е Айнщайн, но не в областта на времето и пространството, а в областта на строежа на кристалната решетка. Със сигурност той е един от най-големите учени на нашето време, физикът на физиците, както го наричат неговите ученици и един от основателите на квантовата механика.

Борн е немски физик и математик, роден на 11 декември 1882 г. в Бреслау, Германска империя, днес Вроцлав, Полша. През 1932 г. става декан на научния факултет в Гьотинген. След идването на Хитлер на власт този факулет престана да съществува и Борн се мести в Англия, където преподава в Кеймбридж.

През 1954 г. става носител на Нобеловата награда за физика.

По време на Първата световна война прави изследвания и оценки на изобретенията в областта на артилерията. По това време започва приятелство му с Алберт Айнщайн. Той заимства много идеи от Айнщайн и  теорията на относителността и създава, нов опростен метод за изчисляване на масата на електрона.

Макс Борн е един от учените, които особено се вълнуват от религиозните въпроси и който успява да обедини науката и религията, които в неговия забележителен ум изобщо не си противоречат.

Макс Борн оставя след себе си и качествено поколение – негова внучка е известната актриса и певица Оливия Нютън-Джон.

Големият физик  умира на 5 януари 1970 година в Гьотинген на 87 години, години изпълнени с вечно търсене на тайните на вселената.

(Max Born, 1965, © Paul Swiridoff)

Изучавах философите от всички времена и срещнах у тях много добри идеи, но не можах да видя стабилен напредък към по-дълбоко познание и разбиране на същността на нещата. Науката, напротив, ме изпълва с чувство за постоянен прогрес и съм убеден, че истинската философия е теоретичната физика.

Вярвам, че няма философска магистрала със знаци в науката за познанието. Не, ние сме в джунглата и намираме пътя си посредством опита и грешката, изграждайки път зад нас, докато вървим напред.

Тези, които казват, че изследването на науката прави човека атеист, трябва да са доста глупави хора.

Науката оставя въпроса за Бога напълно открит. Тя няма право да го обсъжда.

Ако Бог е направил света перфектен механизъм, Той поне призна толкова много на нашия несъвършен интелект, че за да предскажем малки части от него, не е нужно да решаваме безброй диференциални уравнения, а можем да използваме зар със същия успех.

Атомът и аз бяхме задружни до съвсем скоро. Аз виждах в него ключ към най-съкровените тайни на природата и той ми откри величието на творението и на Твореца.

Науката предявява към учения множество морални и етични изисквания. Ако ученият вярва в Бога, той по-лесно би ги изпълнил. Ученият трябва да има огромно търпение и смирение, а тези качества могат да му бъдат дадени от религията.

Няма съмнение, че човечеството е в състояние на остра криза. В настоящия момент само страхът осигурява един нестабилен мир. Това обаче е едно несигурно състояние на нещата, което трябва да се замести с нещо по-добро. Няма нужда да се отива далеч, за да се намери по-здрава основа за справяне с проблемите. За тази цел може да се използва принципът на всички големи религии, с който всички философи-моралисти са съгласни. В нашата част от света той се проповядва от Християнството.

Интелектът прави разлика между възможното и невъзможното; разумът разграничава разумното от безсмисленото. Дори възможното може да бъде безсмислено.

В практическите дела, особено в политиката, са необходими хора, които съчетават човешкия опит и интереса към човешките взаимоотношения с познанието за науката и технологиите.

Христос проповядва какви трябва да бъдат отношенията между хората. Досега държавите постъпваха така, сякаш тези заповеди действат само на тяхна територия, но не и в отношенията между тях. Това е коренът на злото. Ние можем да оживеем само, ако в международната сфера недоверието се замести с разбирателство, ревността – с желание за помощ, омразата – с любов.

Свободното признаване на различията и заместването на враждебността между народите с усещането за тяхното взаимно допълване – това е пътят за сближаване на народите… За християните едва ли са необходими толкова абстрактни формулировки. Достатъчно е да се приемат сериозно проповедите на църквата и да се измерва доброто и злото не с национална, а с човешка мярка.

Вярвам, че идеи като абсолютна увереност, абсолютна точност, окончателна истина и т.н. са измислици на въображението, което не би трябвало да бъдат допустими във всяка област на науката ... Тази свобода в мисленето ми се струва като най-голямата благословия, която ни е дала науката. Защото вярата в единствената истина и в нейното притежание е основната причина за всяко зло на света.

Никога не съм харесвал тясната специализация и винаги съм бил лаик - дори и в това, което се смята за моя специалност. Не можах да се адаптирам към днешната наука, която се извършва от екипи от специалисти. Философската страна на науката ме интересува повече от специалните резултати.

От всички общности, които съществуват, мога да се посветя само на обществото на истинските търсачи, което има много малко членове във всички времена.

Трябва да създадем свят, в който се раждат по-малко деца, и в които се грижим по-добре за тях.

Снимки: T-Online, Stiftung Haus der Geschichte der Bundesrepublik Deutschland

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK