На 18 януари 1871 г. в Огледалната зала на Версайския дворец е провъзгласено създаването на Германската империя. Пръв неин канцлер става княз Ото фон Бисмарк. По-малко от 9 години са нужни на Бисмарк, за да обедини разпокъсаната от векове Германия. Създадената с негови усилия империя, той управлява 19 години. Всичко, което прави Бисмарк, е дело надеждно. Неговата държавна система се отличава със стабилност, способност за развитие и надеждна международна позиция. „Не си стройте въздушни замъци, те най-лесно от всичко се издигат, но най-тежко се разрушават.”, казва Бисмарк.
„Железният канцлер” се превръща в негова титла. Твърд, непоколебим, човек с желязна воля и дълбок ум, през цялото си управление като министър-председател на Прусия и канцлер на Германия, той изкусно гради този свой образ. Дори проницателният Бенджамин Дизраели, след запознанството си с него е така впечатлен, че възкликва: „Бъдете внимателни с този човек! Той говори това, което мисли!”
Седем години след провъзгласяването на единната германска държава през 1871 г. на картата на Европа се появява Третата българска държава. Председател на Берлинския конгрес от 1878 г. е именно германският „Железен канцлер“, който отново изиграва ключова роля в европейската политика, този път при създаването на новото Княжество България. Негови са и знаменателните думи, с които завършва речта си пред Райхстага на 5 декември 1876 г.: „След извършените злодеяния на черкезите в България, за Османската империя вече няма място в Европа“.
(Anton von Werner's Proclamation of the German Empire (18 January 1871), Bismarck-Museum in Friedrichsruh)
Политиката не е точна наука, а изкуство.
Самата природа ми определи да стана дипломат. Роден съм на 1-ви април.
Отношението на държавата към учителите - това е държавна политика, която свидетелства или за силата на държавата или за нейната слабост.
Стига само да поставиш Германия на седлото, тя сама ще препусне.
Приятелството между мъжа и жената значително отслабва с настъпването на нощта.
Животът ме научи да прощавам много, но още повече – да искам прошка.
На дипломатически език "да се присъединиш принципно" е просто вежлива форма на отказ.
Най-много се лъже преди война, по време на избори и след лов.
Ако повторим една лъжа три пъти, народът ще повярва.
Великите въпроси на времето не се решават с речи и резолюции на мнозинството, а с желязо и кръв!
Войната се води, за да не бъдем унижени или унищожени.
Всички ние сме народа, правителството – също.
Глупаците казват, че се учат от собствен опит, а аз предпочитам да се уча от опита на другите.
Otto von Bismarck (1815 ~ 1898), in uniform with Prussian helmet, 1871, by Franz von Lenbach
Глупостта е дар божи, но с него не трябва да се злоупотребява.
Дори победоносната война е зло, което трябва да бъде предотвратявано от мъдростта на народите.
За всяка задача трябва да отговаря един и само един човек.
Законите са като кренвиршите – по-добре да не виждаш как ги правят.
Когато искаш да заблудиш целия свят – говори истината.
Не бъркайте флегматичността на Русия със слабост. Русите дълго запрягат, но бързо пристигат.
Никога не замисляйте нищо против Русия, защото на всяка ваша хитрост, те ще отвърнат със своя непредсказуема глупост.
Нито един договор с Русия не струва дори хартията на която е написан. Не се надявайте, че веднъж възползвали се от слабостта на Русия вие ще получавате дивиденти вечно, руснаците винаги идват за своето. И като дойдат, не се надявайте подписаните от вас йезуитски съглашения да ви оправдаят. Затова с руснаците си струва да се играе или честно, или въобще да не се играе.
Българите са прусаците на Балканите. (след Сръбско-българската война през 1885 година)
Политиката е изкуство да се приспособяваш към обстоятелствата, и да извличаш полза от всичко, даже и от това, което ти пречи и отвращава.
Поляците са поети в политиката, и политици в поезията.
Otto von Bismarck, 1871, by Franz von Lenbach
Правителството не бива да е нерешително. Веднъж избрало пътя, то е длъжно да не се оглежда наляво, надясно, а да върви докрай.
Русия е опасна с мизерията на своите потребности.
Свободата е разкош, който не всеки може да си позволи.
С джентълмена аз винаги съм наполовина джентълмен, с мошеника — наполовина мошеник.
С един милион щика може да направиш всичко, освен да седнеш на тях.
Силният винаги е прав!
Сключвайте договори с когото искате, разгръщайте каквито желаете войни, но никога не закачайте руснаците.
С лоши закони и добри чиновници е възможно да се управлява страната, но ако чиновниците са лоши няма да помогнат и най-добрите закони.
Тежко на този държавник, който не се потруди да намери такова основание за война, което и след войната ще съхрани своя смисъл.
Чиновниците – това са търтеи, пишещи закони, по които човек не би преживял. Защо възнаграждението на министрите е постоянно и независимо от това, добре или лошо живее населението? Ако заплатата на бюрократите върви нагоре или надолу в зависимост от нивото на живот на народа, тогава тези глупаци по-малко биха писали закони, а повече биха мислили.
Само истината, но не цялата истина.
Otto von Bismarck, 1870, by Franz von Lenbach
Картини: Franz Von Lenbach (1836-1904), commons.wikimedia.org