През страшната 1919 година, Мария, дъщерята на Пушкин, умира от глад – в пълна самота, в малка стаичка в малка квартира в Москва, на 86 години.
Мария Александровна Пушкина (1832 ~ 1919), Рисунок Н. П. Ланского, 1852
„Рядката красота на нейната майка се смесваше с екзотичното у баща й, макар чертите на лицето й да бяха твърде силни за жена” – пише съвременник на Мария Алесандровна Хартунг, по баща Пушкина.
Именно тези неправилни черти създават образа на прочутата Ана Каренина – героинята на Толстой. Мария Александровна се запознава с писателя на светски прием в Тула. Разказват, че дъщерята на Пушкин веднага привлякла вниманието на графа. А когато му съобщили, която е всъщност тя, Лев Николаевич възкликнал: „Да, сега разбирам откъде са тия чистокръвни къдрици разпилени по гърба й!”
Така Мария, дъщерята на Пушкин се превръща в прототип на трагичната героиня на Толстой, но не като характер, не като живот, а само като външност – това признава самият писател. Животът й обаче също завършва трагично, макар нищо да не предизвестява подобен край.
Мария Александровна е голямата дъщеря на Пушкин – родена на 19 май 1832 г. в Петербург. Няколко дин преди кръщението на дъщеря си, Пушкин с гордост и деликатно кокетство пише на своята приятелка Вера Вяземска: „Отчаян съм, въпреки цялото ми самодоволство. Моята жена имаше неблагоразумието да ми подари малка литография с моя образ.”
(Дети А.С. Пушкина, Григорий, Мария, Наталья и Александр, 1839, Рисунок Н. И. Фризенгоф)
(Мария Александровна Пушкина, 1861)
Мария е единственото от децата на поета, у което остават бледи спомени за бащата – когато Пушкин загива, тя е на 5 години, а останалите й братя и сестра съвсем малки. Мария получава домашно образование, а на 9 свободно чете и говори немски и френски. По-късно учи в привилегирования Екатеринински институт, а с нея и братята й сериозно се занимават препоръчани от приятелите на баща им педагози. И макар майката на Мария силно да преживява факта, че като дете Маша е твърде некрасива, пораствайки, грозното пате се превръща в лебед.
През декември 1852 г., след дипломирането си от института, Мария Пушкина става доверена придворна дама на Нейно Императорско Величество Мария Александровна, съпруга на Александър Втори.
Независимо от настойчивото внимание от страна на кавалерите, Мария се омъжва сравнително късно, на 28 години. Нейният съпруг, 26-годишният майор Леонид Хартунг, управлява Императорските конни заводи в Тула и Москва.
Техният брак приключва трагично 17 години по-късно. През 1877 г. генералът е несправедливо обвинен в кражба на ценни предмети и книжа от свой конкурент в длъжността. Леонид Николаевич става жертва на подла интрига и слага край на живота си.
Тази трагедия белязва завинаги живота на Мария Александровна Хартунг. До края на дните си тя оставя вярна на своя съпруг. Двамата нямат деца. Мария заживява при своя брат Александър, грижи се и помага за възпитанието на децата му, останали без майка. По-късно Александър ІІ й отпуска пенсия в размер на 200 рубли месечно. Мария активно участва и във всичко, свързано с баща й и неговата памет, а през 1880 г. заедно с братята и сестра си, присъства на откриването на паметника на Пушкин в Москва.
В гладните революционни години тя заживява в Москва, където наема малка скромно мебелирана квартира. С идването на съветската власт се оказва в безизходно положение – отнемат й пенсията, остава без покрив над главата си, всичко, което е могло да се продаде, е продадено отдавна. Властите дълго се съвещават каква персонална пенсия да й отпуснат, но Мария Александровна така и не дочаква тяхното благоволение. В последните си години, дъщерята на Пушкин е приютена от сестрата на бившата си прислужница. Всеки ден, независимо от времето, тя отива на среща с баща си – на Тверски булевард, където гордо изправен стои паметникът на великия поет. Бог отвежда душата й при него на 7 март 1919 година.
(Мария Александровна Гартунг (Пушкина), 1849, художник И.К.Макаров)
Източник: Культурология
Изображения: liveinternet.ru; заглавна - Мария Александровна Гартунг, художник И.К.Макаров, 1860 , Музей Л.Н. Толстого, Москва - commons.wikimedia.org
