Назаем от киното
Людмила Гурченко и Олег Басилашвили. Актрисата с избухлив характер и срамежливият актьор в една мелодраматична любовна история от 1982 година. В първия снимачен ден Олег се опитва да уговори режисьора Елдар Рязанов да спести сцената, в която целува Гурченко. Ако не, той бил готов да се откаже от ролята. Тук обаче действието поема самата актриса, която пренаписва диалога и спасява положението. За кривите коловози на любовта и салона за чакащи ~ с хумор и малко тъга от „Гара за двама”.
Уважаеми пътници! Намерена е бабичка без документи!
За ресторанта съм изключителен пианист. За изкуството – съвсем обикновен.
Според мен, докато тази кокошка е била жива, е работила като сервитьорка във вашия ресторант.
- Да-а-а-а, а как се казвате, момиче?
- Момиче. Момиче непристъпно, особено за транзитно преминаващи граждани.
- А аз съвсем не съм се готвил да я пристъпвам тая крепост...
- Уважаеми другари, днес моят съпруг има юбилей!
- Колко радостно!
- А бихте ли изсвирили за него „Умиращият лебед”?
Вие може и да се откажете да отидете на среща с жена си, но да се откажете да свирите на акордеон – нямате право!
Аз все още не съм ви задал оригинален мъжки въпрос. Какво ще правите тази вечер?
У вас няма онова, което ненавиждам...
В магазина те обиждат, отиваш на пазара да си починеш – същата работа!
- Вие сте в 7-ми вагон. Но за съжаление, общ.
- Скоро в живота ми всичко ще бъде общо..
Сто грама – не са аварийна спирачка. И да дръпнеш – няма да спреш.
Боже мой, свършена съм! Никога повече няма да ме поканят в телевизията!
Целият ни живот е чакалня...
* „Вокзал для двоих”, 1982 г., рeжисьор Эльдар Рязанов
Снимки ~ tvc.ru, rg.ru, sputnikfestiwal.pl
