История за завист, съперничество, неполучено признание. Такъв е дуелът между Моцарт и неговото вечно отрицание, придворния композитор Салиери, който Пушкин описва в кратка пиеса през 1830 година.
„…Дълбоко,
мъчително завиждам. О, небе,
къде е правдата, щом дарът свят,
щом геният свещен не се отрежда
в награда за горещата любов,
за самоотричането и труда,
а грейва на челото на безумец,
на весел развейпрах? О, Моцарт, Моцарт!“
♫
Лаконично е посланието на Амадеус: „Несъвместими са злодей и гений!“
♫
„Творбите му разкриват една противоречива личност, разкъсвана между циничното чувство за хумор и благородството, примесено с трагизъм. Личност, в която съжителстват непринуденият народен човек и неподражаемият гений, изтънченият царедворец и героят, поел върху плещите си каузата на свободата и равенството“, пише Ан Грей, професор по история на музиката.
♫
Музиката, дори и в най-тежки драматични ситуации, трябва винаги да пленява слуха, винаги да си остава музика.
Аз не чувам отделните части на музиката, аз я чувам цялата. И в това е насладата.
За да изтръгнеш аплодисменти, трябва да пишеш или толкова прости неща, че да са по слуха на всеки кочияш, или толкова неразбираеми, че да се харесват само защото нито един нормален човек не е в състояние да ги разбере.
Не обръщам внимание на ничии хвалби или обвинения – следвам собствените си чувства.
Нито голяма интелигентност, нито въображение – дори и двете заедно не правят гения. Любов, любов и любов – това е душата на гения.
След като изслушал Моцартовата пиеса „Отвличане от Сарая“, австрийският император Йозеф II отбелязал:
– Твърде много ноти, уважаеми Моцарт, твърде много ноти!
– Но нито една излишна, Ваше Величество! – отвърнал композиторът.
Изображения ~ Mozart Family Portrait - commons.wikimedia.org; Wolfgang Amadeus Mozart - en.wikipedia.org
