“Жените не могат да се справят с всичко.”

Дъщеря на известни филмови актьори, само на 11 месеца се снима в реклама за кучешка храна. На 7 годинки става световноизвестна с участието си в култовия филм “Извънземното” на Спилбърг. Става най-младата водеща в историята на телевизията. Започва публично да пуши цигари, когато е на 9, на 11 започва да употребява алкохол, а впоследствие и кокаин. На 13 години я приемат в клиника за лечение на зависимости, а на 14 прави опит за самоубийство като си прерязва вените на ръката с кухненски нож. Не успява да завърши гимназия. На 17 си прави операция за намаляване на бюста, а на 20 позира за Плейбой. Следват участия в касови продукции, които я превръщат в една от най-търсените и обичаните актриси в Холивуд.
Днес Дрю Баримор e вече е на 41 години и е успешен режисьор и създател на собствена козметична линия, щастливо омъжена и майка на две дъщери. За метаморфозите и трудните уроци в живота – лично от самата нея:

Щастието е въпрос на избор. Ако се чувстваш щастлив и можеш да си доволен от изборите, които си направил, това е страхотно. Наистина е велико. Кълна се, щастието е най-добрият грим.

Да обичаш някого е най-трудният за превъзмогване навик.

Никога не е твърде късно. Не се фокусирай върху това, което си е отишло. Намери нещо, което да го замести, и осъзнай благословията, която ти е дадена.

От моя гледна точка няма причина да се страхувате от остаряването, защото, ако сте остарели, значи имате късмет!

Има огромна разлика между това да си сам и да си самотен. Можеш да бъдем самотен, дори ако си заобиколен от хора. Аз обичам да съм сама. Обичам да ям сама. Обичам да се прибирам вкъщи, да гледам сама някой филм, а после да се разходя с кучето си. Чувствам се напълно добре, когато съм сама със себе си.

Животът е много интересен. Накрая се оказва, че най-големите ти разочарования са се превърнали в най-голямата ти сила.

Никога не съжалявай за нищо. Защото всеки малък детайл от живота ти те е направил това, което си днес.

Каквото и да ми се е случило в живота, то е част от моята история. И аз се гордея с нея.

Не се срамувам от миналото си. Гордея се с него. Знам, че съм правила много грешки, но в замяна научих много неща.

Има нещо освобождаващо в това да не се преструваш. Прегърни себе си. Рискувай.

 

(Drew Barrymore by Mark Seliger)

Много рано разбрах, че отнема твърде много от енергията ти да се правиш на това, което не си. Наистина, понякога хората ме гледат странно, когато казвам или правя нещо, но поне знам, че съм вярна на себе си.

В продължение на доста време аз твърдях, че съм много любопитен човек, но защо трябва да проявявам любопитството си? Какво лошо има в това да откриваш, да експериментираш? Да бъдеш див... Не може от един такъв мъничък принцип да следват толкова много неприятности...

Искам хората да ме харесват, но няма да ме заболи, ако не го направят.

Изборите, които другите правят, не трябва да чертаят твоя път. Това си е твоето пътуване.

Трябва да се научиш да приемаш хората такива, каквито са. Това е изключително важно.

Понякога просто полудявам и правя неща, които са за постоянно. Татуировки и брак.

Колкото повече остаряваш, толкова повече мислиш не за щастливия край, а за щастливото настояще.

Рибата може да обича птица, но къде биха живели?

Наистина вярвам в любовта от пръв поглед. Но също така вярвам в: “Как успяваш да я задържиш?”

Целувки, изпратени дори по въздуха, са красиви.

Мразя жените, които казват, че ядат всичко, което си поискат и не им личи.

Не мога да живея живот, в който трябва да се лишавам от нещата, които обичам. По-скоро бих тежала 4-5 кг отгоре. С моя късмет, тъкмо ще стигна идеалното тегло и ще ме блъсне автобус.

Цял живот съм искала да се чувствам добре в кожата си. Това е най-освобождаващото чувство на света.

  

Преди се гледах в огледалото и се срамувах. Сега се гледам в огледалото и се обичам. Преди непрекъснато си повтарях: „Не можеш да носиш това, не можеш да носиш онова”. Години наред се борех да приема тялото си. В един момент си казах: „Защо не спреш да си изпращаш толкова негативни послания? Защо не започнеш да носиш това, което ти харесва?” И го направих. Днес се чувствам по-комфортно в тялото си, откогато и да било. И нося това, което искам.

Бог е имал нещо предвид, когато ме е направил по-пухкава. Защо да вървя срещу решението Му? Здрава съм, нали? Защо тогава да се оплаквам от формата на тялото си?

Едно „Благодаря” може да е точно толкова силно, колкото 10 изписани страници с обяснения...

Без значение дали ти се гади от препиване, или ти плаче заради скъсване с половинката, ти имаш нужда от своите приятелки. Не вярвам на жени, които в такива моменти не отиват при приятелките си.

Учиш, само когато слушаш. А аз не искам да спирам да уча.

Аз не мисля, че съм добра актриса. Но когато се учиш и направиш това своя кауза, ти просто се превръщаш в този човек.

Мисля, че най-страхотното нещо, което имаме да правим, е да живеем. Ако не се поразкършиш, ако не подивееш, просто пропускаш. Същото се отнася и до ролите, които избирам, и до гардероба, който ползвам в киното, гласът, който предполагаш, че ще стане глас на персонажа ти. Не обичам да “играя”... това е все едно да се отърсиш от нещо. Предпочитам да съм естествена, защото хората не очакват кой знае какво... Те са естествени, те са нормални, и аз обичам да представям персонажите си точно по този начин. Но също така бих искала да отида там, отвъд, да продължа да го правя естествено, но да вложа и нещо, в което дори и аз самата не вярвам. Според мен това е борба със самия теб за неща, които са предизвикателни... Не искам да играя себе си във филмите, не мисля, че съм кой-знае колко интересна. Поне не достатъчно... Искам да намеря други хора, на които да вдъхна живот. А иначе имам себе си през цялото време.

Правенето на бебета е съвършенство.

Съжалявам, че нямах истинско детство. Никога не ходих на училище като нормалните деца и не съм се занимавала с нещата, които те правят. Всеки ден ще чакам дъщеря ми Олив, за да я взема от училище, когато му дойде времето. Като дете жадувах за това най-много. Всеки ден вярвах, че майка ми най-накрая ще дойде да ме вземе, но така и не дочаках този миг. Светът ни изправя пред толкова много препятствия, но те не трябва да започват още в детска възраст.

След раждането с тялото ти настъпва истинска революция. Понякога е трудно да се приемеш. Чувстваш се като кенгуру с гигантска торба, всичко увисва. Но от друга страна веднага си казваш: колко е прекрасно, че можеш да имаш дете. На много фотографии аз там съм без грим, бременна, с храна по лицето. Не обичам, когато всички се стремят да изглеждат съвършено.

Сигурно ще си навлека много критики, но ще го кажа: Жените не могат да се справят с всичко. Квантовата физика го доказва. Не може да вършите всичко по едно и също време във всяка една минута от денонощието. Чисто математически не е възможно. Когато имаш много неща в чинията и едно от тях е семейството, нещо неминуемо трябва да се изхвърли. Иначе няма да бъдеш добър родител. Всички знаят, че съм голям работохолик. Но нищо не може да измести децата. Вече знам, че е физически невъзможно да се направи всичко, за това не се пришпорвам много.

Ако искаш да бъдеш добър родител, възпитавай с примера си, не с думите си.

Харесва ми да бъда у дома с децата си. Всичко останало отиде на второ място.

Снимки: popsugar.com, moviepilot.com, ysagabriellechong.blogspot.co.uk, eskipaper.com