Принцът, който напусна земната сцена на 57 години
♪ Знаете ли, коя филмова сцена завинаги е запечатана в съзнанието ми – края на „Амадеус” на Милош Форман, когато Моцарт умира, в главата му звучи музика, а той няма сили да я предаде на хората.
♪ Път – ето какво е нужно на двама влюбени.
♪ Трябва да помним, че велики можем да станем и след смъртта си.
♪ Музиката е благословия Божия. Цял живот се занимавам с музика и езикът ми не може да се преобърне и да нарече това работа.
♪ Не празнувам рождените си дни. Това е най-егоистичното тържество. Видели ли сте записано в Библията, някой да празнува рождения си ден?
♪ Със звукозаписните компании винаги можеш да се договориш. Те ти казват: „Омръзнал си ни вече”. А ти отвръщаш: „Добре, следващият ми албум ще бъде в стил кънтри”.
♪ Когато цял живот свириш на електрическа китара, това някак прави чудеса с тялото ти. Сигурен съм, че точно натрупаното в моя организъм електричество, позволи да съхраня косата си.
♪ Как звъни мобилния ми? Аз нямам телефон.
♪ Шумът е състояние, в което никога не откриваш Бог.
♪ Проблемът на съвременния свят е в това, че хората, особено младите, не са готови да допуснат Бог в сърцата си.
♪ Трудно е да не вярваш в съществуването на Бог - в света трябва да има нещо по-величествено от човека. А да бъдеш по-величествен от човек – това съвсем не е трудно.
♪ Най-щастливите хора – онези, които нямат нужда да бъдат знаменити.
♪ Времето е плод на разума. Не мисля, че то съществува за някой друг, освен за хората.
♪ Човекът е същество аналогово, не цифрово.
♪ Аз не съм музикант, аз съм музиката.
♪ Харесват ми смешните жени.
♪ Вместо да говоря – по-добре да напиша книга.
Снимка: rollingstone.com, saintheron.com, musicfeeds.com, vogue.com
