На 10 май фронтменът на U2 празнува 56 години
Последните думи на баща ми бяха: „Вървете на майната си!”. Лежах с него в болничната стая и чух вик. До този миг, баща ми едва шепнеше, затова извиках сестрата. Тя го попита: „Боб, всичко наред ли е? Имате ли нужда от нещо?”. Баща ми шепнеше, затова се наведохме близо до него и пак го попитахме: „Боб, всичко наред ли е? Повтори какво ни каза?”. И той каза: „Вървете на майната си!. Защо не се разкарате всички! Изведете ме оттук, това е затворническа килия”. Това бяха последните му думи.
Баща ми винаги ме предупреждаваше за мечтите, защото мечтите носят разочарование. Оттук, разбира се идва и моята мегаломания – татко се опасяваше от големите идеи, а аз само от тях се интересувам.
Роден съм в предградията. Какво знаех за живота - моят беше толкова скучен. Дори там, където отраснах, постоянно нощувах в чужди домове - просто имах страст към авантюрите и пътешествията. Наричам това интелектуално любопитство, но може пък да съм просто един любител-воайор. Очите ми са ненаситни.
Някои умират още на 17 и отлагат погребението си докато станат на 70. Виждам много мъртви младежи и много живи старци.
В нашия край алкохолизмът беше в пълен разцвет – хората постоянно се наливаха в пъбовете. Ние бяхме млади, диви и не искахме да участваме в това. Пиенето беше капан, затова не пиехме. Гледахме Монти Пайтън, измисляхме си собствен език, наричахме се с изчанчени имена и се обличахме по екстравагантен начин.
Без самосъжаление – едно от качествата, които бих искал да притежавам. То най-силно ме възхищава у хората.
По време на първото ни американско турне, ние свирехме в клубове пред 60-70 човека. Мястото за танци беше пусто. Аз слизах от сцената, сядах по масите на дошлите, пиех от чашите им, целувах момичетата им. Беше весело. Харесваше ми да се сливам със атмосферата.
Много американци ще се съгласят, че Америка е построена от кръв. И кръвта още просмуква тази земя. Хората, които превърнаха Америка в Новия свят, си навлякоха лоша карма, заради жестокостта към местното население и култура. Но когато са пристигали на американския бряг, те са били здраво обединени около идеята за равенство. Насилието, с което е постлан пътя към равенството е позорно, но самата идея не става по-лоша от това. Идеята е чиста, мястото, на което е осъществена – не е.
С възрастта, представите ти за добро и лошо се променят. Когато излязох от 80-те и заживях в 90-те, престанах да хвърлям камъни към символите на властта и насилието. Почнах да замервам собственото си лицемерие. Тогава започнах да виждам света по различен начин, в който аз съм част от проблема, а не част от решението му.
Никога не вярвайте на артистите, те лъжат най-добре от всички. Това е хлябът им.
Преди десет години Али, моята съпруга, ми каза: „Знаеш ли, влюбих се в теб, защото в очите ти имаше игриво пламъче. Ти беше нагъл, безстрашен и ме разсмиваше. Сега си станал твърде сериозен”.
Искам всичко да видя сам, а не с помощта на телевизията и вестниците. Ти можеш да седиш в прохладната стая вперил поглед в магичната разноцветна кутия, но можеш да я счупиш и да излезеш навън. Обичам да виждам всичко с очите си, не харесвам употребените картинки.
Религията може да бъде враждебна на Бога. Там където има убеждения, се появяват списъци с инструкции, там където хората живеят според вярата си, днес живее догмата, там където преди е витаел Светият дух, сега се е настанило общество, управлявано от човека. Послушанието идва да замени послушничеството.
Слабостта е хубаво нещо, защото тя ни кара да търсим приятели. Ти търсиш у другите онова, което не намираш у себе си.
Каква е разликата между много добрата песен и великата? Мисля, че за добрата песен можеш да получиш похвала, за великата – не. Ти просто се натъкваш на нея. Защото си на мястото, на което това се случва. За някои това място е хаоса, за други – любовта, за трети – яростта. За едни е уединението от света, за други – подчинението на света. За мен – всичко това заедно.
Побеждава винаги една позиция - превъзходството на вярата над страха.
Снимки: theplace.ru, theapricity.com, runrun.es, independent.co.uk