„Няма нищо по-страшно от затворената врата.“

Сър Алфред Хичкок е английски кинорежисьор, продуцент и сценарист, създател на много от похватите в жанра на психологическия трилър. Режисира повече от петдесет пълнометражни филма в рамките на кариера, продължила шест десетилетия. Често определян като най-великият британски режисьор, той е класиран пръв в анкета сред британски кинокритици, проведена през 2007 година.

По време на своята кариера, обхващаща повече от половин век, Алфред Хичкок си изгражда особен и лесно разпознаваем режисьорски стил. Всеизвестно е, че страхът е емоция, която хората обичат да изпитват, когато знаят, че са в безопасност и той умело използва това. Успява да накара зрителите да се идентифицират с камерата, която се движи по начин, имитиращ нечий поглед. Конструира сцените, хитро манипулирайки чувствата на публиката, усилвайки тревогата, страха или съчувствието, и използва новаторски за времето си подход към монтажа на сцените, за да демонстрира гледната точка на героите. Но освен с кино шедьоврите си е известен с мъдростта и специфичното си чувство за хумор.

Когато мъж и жена се срещнат и харесат, трябва да бъдат заедно. Не да се анализират все едно са експонати в епруветки. Нищо не е причинило повече проблеми на хората от разума. Навремето срещаш някого, влюбваш се и се жениш. Сега четете книги, ставате професори и започвате да се анализирате.Вече няма разлика между първа среща и интервю за работа.

Сега, като че ли стана много модерно да се затварят капсули с послания към бъдещите поколения, които да им дадат някаква представа за нас. Аз съм подготвил моя собствена капсула – сложил съм в нея няколко доста големи парчета динамит, барут и нитроглицерин. Трябва да я отворят през 3000 година и тя ще покаже кои сме ние в действителност.

Телевизията е направила много за психиатрията – освен че разпространява информация за нея, точно толкова добре и допринася за необходимостта от нея.

Телевизията е като тостера – натискаш бутона и всеки път изскача едно и също.

Телевизията върна отново убийството у дома – там, където му е мястото.

Някои от най-жестоките убийства се случват в спокойна домашна обстановка, извършени с нежност на някое тривиално, уютно място, като масата в кухнята.

Гледката на убийства по телевизията помага да се справяме с враждебността си. Ако някой не изпитва никаква враждебност – нека гледа реклами.

Жената трябва да бъде като добър филм на ужасите – колкото повече места остават за въображението, толкова по-добре.

Жена, която се съблича публично, ми напомня на режисьор, който в началото на филма съобщава развръзката.

Щастлив брак – това е брак, в който мъжа разбира всяка дума, която не е казала жената.

Любовта е като партия бридж, в която всички блъфират – мъжете, за да спечелят, а жените, за да не загубят.

Всички любовни сцени, които започват на снимачната площадка, завършват в гардеробната.

За мен единственият способ да се избавиш от своите страхове е да снимаш филм за тях.

Драмата е живот, лишен от скучните моменти.

Дължината на един филм трябва да е директно свързана с издръжливостта на пикочния мехур.

Филмът трябва да започва със земетресение, а след това напрежението трябва да нараства.

Аз мога да екранизирам и „Пепеляшка“, само че зрителите ще търсят трупа в каляската.

Ако трябва да снимам филмова сцена в Австралия, ще накарам един полицай да скочи в торбата на някое кенгуру и да му нареди: „Следвай тази кола!“

Дори провалите ми носят пари и се превръщат в класики година след създаването им.

Когато някой актьор дойде при мен и поиска да обсъдим ролята му, аз му казвам: „Всичко е в сценария“. Ако той попита: „Но каква ми е мотивацията?“, аз казвам: „Заплатата ти“.

Никога не съм казвал, че всички актьори са идиоти. Аз казвам, че с актьорите следва да се обръщаме както с идиоти.

 

Най-добрите актьори, разбира се, са на Дисни. Слабите актьори просто ги трият.

Има няколко разлики между един футболен мач и някоя революция. Първо футболният мач обикновено трае по-дълго и участниците носят униформи. Освен това контузиите там са по-чести.

Да те ударят не е толкова ужасно. Ужасно е самото очакване.

Индивидуален стил – това е да плагиатстваш от самия себе си.

Не съм против полицията, аз просто се боя от нея.

Във всяко общество има две групи, чието поведение не се приема и се осъжда от болшинството – това са тинейджърите и призраците.

Човек не е беден, ако все още може да се смее.

Снимки: seanconneryfan.ru, knownpeople.net, epicrapbattlesofhistory.wikia.com, independent.co.uk, anglotopia.net