„Ако всеки искаше мир, вместо още един телевизор, щеше да има мир.“
Джон Ленън бе не само велик музикант, той беше и велик човек. Композитор, текстописец, писател, общественик, художник, актьор, Ленън беше всичко това, но и нещо повече – той бе и мечтател. Мечтател, който се бореше срещу несправедливостите в обществото, срещу несправедливостите по света и който остави незаличима следа по пътя след себе си. Завеща ни незабравими послания, изпълнени с болка и радост, с тъга и надежда, с вяра, мечти и любов.
Когато бях 5-годишен, майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище и ме попитаха какъв искам да стана като порасна, написах “щастлив”. Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че не разбират живота.
Ако правите нещо прекрасно, а никой не го забелязва – не тъгувайте! Изгревът е най-красивата гледка на света, а повечето хора я проспиват.
Животът е това, което се случва, докато сме заети да правим други планове.
Част от мен подозира, че съм загубеняк, а другата счита, че съм всемогъщ.
Ако да бъдеш свръх егоцентричен, значи да вярваш в това, което правиш, в изкуството и музиката, тогава можете да ме наречете така. Аз вярвам в това, което правя и ще го кажа.
Не се страхувай да загубиш – ако човека не е на твоята вибрация, той така или иначе ще изчезне. Страхувай се да бездействаш и да изпуснеш възможност да бъдеш щастлив. Бъди себе си и бъди честен – търси яснота и тогава всичко ще дойде на своето място! Вселената винаги се грижи за теб! Винаги!
Ако си честен няма да спечелиш много приятели, но ще спечелиш правилните.
Няма нужда някой да ви казва кой сте или какво сте. Вие сте това, което сте!
Да се стараеш да угодиш на всички е невъзможно – ако се опитваш да правиш това, ще свършиш, без никой да те харесва. Просто трябва да вземеш решение кое, според теб, е най-доброто, и да го направиш.
Ако всички можехме просто да сме щастливи със себе си и изборите, които хората около тях правят, светът щеше незабавно да стане едно по-добро място.
Грешката е просто нещо сбъркано. Превръща се в грешка, когато не я поправиш.
Мечта, която мечтаеш сам е само мечта. Мечта, която мечтаете заедно е реалност.
Живеенето е лесно със затворени очи.
Както обикновено, зад всеки идиот има велика жена.
Всичко е по-ясно, когато обичаш.
Съществуват две основни мотивиращи сили: страха и любовта. Когато се страхуваме, ние се отдръпваме от живота. Когато сме влюбени, ние се отваряме за всичко, което животът има да ни предложи със страст, вълнение и благосклонност. Ние трябва да обичаме първо себе си с целия си блясък и недостатъци. Ако не можем да обичаме себе си, ние не можем да разгърнем нашата способност да обичаме останалите или потенциала си да творим. Еволюцията и всичката надежда за по-добър живот почиват в безстрашието и откритото сърце на хората, които прегръщат живота.
Времето, което с удоволствие си загубил, не е загубено.
Аз вярвам на всичко, докато не бъде опровергано. Така че вярвам във феи, митове, дракони. Всичко съществува, дори ако е само в ума ти. Кои може да каже, че сънищата и кошмарите не са толкова реални като случващото се тук и сега?
Реалността оставя много на въображението.
Всичко може да бъде реално, стига да повярвате в него.
Сюрреализмът имаше голямо влияние върху мен, защото тогава осъзнах, че образите в съзнанието ми не бяха лудост. Сюрреализъм за мен е реалност.
Аз вярвам в Господ, но не като едно нещо, не като възрастният човек в небето. Аз вярвам, че това, което хората наричат Господ е нещо във всички нас. Вярвам, че това, което Христос, Мохамед и Буда са казали е нещо правилно. Просто преводите са грешни.
Бог е понятие, с което измерваме болката си.
Нашето общество се управлява от налудничави хора с налудничави цели.
Основното нещо, за което никой не задава въпроси, е защо толкова много хора използват наркотици под каквато и да е форма? Защо са ни нужни, за да живеем? Имам предвид, има ли нещо сбъркано в това общество, което ни поставя под такъв стрес, че не можем да живеем, без да му се опитваме да се защитим от влиянието му?
Живеем в свят, в който трябва да се крием, за да правим любов, докато насилието е там, навън, на дневна светлина.
Всичко, което казваме е да се даде шанс на мира. Представи си, че всички хора живееха в мир. Може да кажеш, че съм мечтател, но аз не съм единственият. Надявам се, че някой ден и ти ще се присъединиш към нас и светът ще стане едно...
Мирът не е нещо, което желаеш. Той е нещо, което създаваш, нещо, което си ти самият, или нещо, от което се отказваш.
Просто трябва да го обявим. По същия начин, по който обявяваме войната. Така трябва да обявим и мира...
Животът е много кратък и няма време за суетене и спорове, приятели мои.
Ако мислите, че мирът и любовта са просто клише, което би трябвало да е останало в 60-те, това е проблем. Мирът и любовта са вечни.
Любовта е всичко, от което се нуждаем, но тя отнема време и усилия. Получаваме дарa на любовта, но любовта е като ценно цвете. Не можеш просто да го приемеш, да го оставиш в саксията и да си мислиш, че то ще се грижи само за себе си. Ти трябва да продължаваш да го поливаш. Трябва да се грижиш за него и да го наторяваш.
(John Lennon and Yoko Ono at the first day of their Bed-In for Peace in the Amsterdam Hilton Hotel, 1969)
Няма значение кого обичаш, къде обичаш, кога обичаш или как обичаш. Има значение само, че обичаш.
Всички те обичат, когато си 2 метра под земята.
Не мрази това, което не разбираш.
Измервай възрастта си в приятели, не в години. Измервай живота си в усмивки, не в сълзи.
Няма място, където да можеш да бъдеш, на което да не е писано да бъдеш...
Представете си, че нямате вещи. Чудя се дали можете...
Музиката е притежание на всички. Само звукозаписните компании си въобразяват, че я притежават.
Моята роля в обществото, както и на всеки артист и поет, е да се опита да изрази как се чувства. Не да казва на хората как да се чувстват. Не трябва да се опитва да бъде проповедник или лидер, а огледало на всички нас.
Колкото повече разбирам, в толкова по-малко неща съм сигурен.
Странно е да не си странен.
(John Lennon, Yoko Ono and Mick Jagger, 1972)
(Yoko Ono, John Lennon and Paul Mccartney, 1968)
Аз няма да променя начина, по който изглеждам или начина, по който се чувствам, за да съм част от нещо. Аз винаги съм бил откачен. Аз съм бил откачен през целия си живот и трябва да живея с това, нали знаете. Аз съм един от тези хора.
Под слънцето няма нищо ново. Всички пътища водят към Рим. Но хората не могат да ти осигурят това, от което се нуждаеш. Аз не мога да те събудя. Ти трябва да се събудиш. Аз не мога да те излекувам. Ти трябва да се излекуваш.
Ти си оставен сам със себе си, през цялото време, каквото и да правиш. Трябва да откриеш твоя собствен Бог в твоя собствен храм. Защото Бог е частица във всеки от нас нас. Но всичко зависи от теб, приятелю...
Защо сме дошли на този свят? Със сигурност не за да живеем в болка и страх.
Всичко ще е наред накрая. Ако не е наред, значи не е краят.
Тези от вас, които са на евтините места, бих искал да пляскате с ръце; останалите бихте могли просто да дрънчите с бижутата си.
Снимки: independent.co.uk, theredlist.com, theplace2.ru