„Лицето ти разказва история. И нека това не е историята за пътуването ти към кабинета на пластичния хирург.“
Въпреки че вече е на 49, все още не се е появила друга жена с такава усмивка. Усмивка, от която грее непосредственост и чар, които пленяват мигновено. Всичко това, съчетано с жизненост, енергичност и детинска чистота. Винаги изглежда като човек, който искрено се радва на всеки миг от живота. Присъства в класацията „50-те най-красиви личности в света“ на списание „Пийпъл“ дванадесет пъти и често бива обявявана от медиите за една от най-влиятелните жени.
Освен че е великолепна актриса, майка на три деца и притежава собствена кинокомпания, намира време и отделя ресурси за благотворителна дейност – като участник в кампаниите на УНИЦЕФ и други благотворителни организации. Момичето, което започна като „Хубава жена“ се превърна в модел за подражание не само заради външния си вид, а и заради силата и интелигентността, които носи вътре в себе си.
(Julia Roberts by Michelangelo Di Battista for InStyle US, 2014)
Когато трябва да избера между норма и безумие, аз избирам безумието.
Предпочитам да изживея нещо върховно за 30 минути, отколкото цял живот нищо специално.
Разбираш, че е любов, когато желаеш другият да е щастлив, независимо дали ти самият си част от това щастие.
Вярвам, че ако двама души имат духовна връзка, то няма значение какво правиш, кой си и къде живееш. Няма никакви граници и бариери за двама души, които са предопределени да бъдат заедно.
Истинската любов не идва при вас – тя трябва да бъде вътре във вас.
Ако обичаш някого, кажи му го още сега – на глас. Иначе моментът просто отминава.
Иска ми се отново да бъда малко момиченце, защото ожулени колене се лекуват по-лесно, отколкото разбито сърце.
Счита се, че известността е подобно заболяване на проказата. Изведнъж осъзнаваш, че не можеш да се показваш пред хората, да ходиш на обичайните места и въобще да правиш това, с което си свикнал. Но ако ти плюеш на това, и продължаваш да правиш това, което си свикнал, ти постепенно ще разбереш, че съвсем не е задължително да принасяш в жертва своята свобода.
Хората обичат скандала; обичат драмата. Обичат да разлистват слоевете, за да видят какво има отдолу. И ще направят всичко, за да разберат.
(Julia Roberts by Mikael Jansson, Chateau Marmont, 2001)
Това, което не ми харесва, е, че хората всъщност не се интересуват от простата истина. Търсят слуховете и интригите.
Колкото повече те гледат под микроскоп, толкова по-известен ставаш.
Аз съм обикновен човек, който има необикновена работа.
Хората по улицата не идват често към мен. Явно не могат да повярват, че и аз ходя на пазар.
Колкото и хубаво да изиграеш героя си, накрая се прибираш вкъщи при себе си.
Всичко, което някога съм правила, е било с причина. Влагала съм в него страст и съм го вършела по най-добрия начин, на който тогава съм била способна. Може би това не е бил перфектният начин. Може би не е бил и най-лесният начин. Но това е бил най-добрият начин, който тогава съм знаела.
Двата аспекта на този бизнес са „шоуто“ и „бизнеса“ и аз съм шоуто. В даден момент става необходимо да участваш в бизнеса, но аз предпочитам шоуто.
Не бих се показала гола във филмите си. Това е твърде лично за мен… Да играеш с дрехите е спектакъл; да играеш без дрехите – документалистика.
(Julia Roberts by Helmut Newton for Vogue US, 1990)
(Julia Roberts by Michael Tighe, 1992)
Правя изборите в живота си, доверявайки се на инстинктите си. Всеки път, когато не съм се вслушвала в инстинктите си, съм съжалявала.
Просто искам да отбележа, че не само присъствието на велики учители оформя живота ни. Понякога липсата на велики учители и пренебрежението може да окаже също толкова важно влияние в развитието на някого, колкото и похвалите.
Не мисля, че можеш да опишеш с думи колко много можеш да научиш от литературата. Като тийнейджър любовта към книгите беше най-ценното ми качество.
В детството всички сме умеели да разговаряме с животните.
За съжаление, при децата е характерно да винят себе си за грешките на родителите.
За мен е важно да си истински. Искам децата ми да знаят кога съм ядосана, кога съм щастлива и кога – объркана.
Вече нямам време просто да си почивам. Трябва да съм имала тонове свободно време, преди да се появят децата, но не знам какво съм правила с него. Просто не го оценявах. Но, да си призная, това е страхотна замяна! Вярно е, че нямам време за педикюр. Но на кого му пука, че пръстите на краката ти изглеждат зле?!
Не прекарвам много време пред огледалото. Когато всеки ден трябва да се погрижиш да облечеш четирима души и да ги изпратиш от дома, не ти остава кой знае колко време за теб самата. Но това е животът, който съм си избрала. А и аз никога не съм била от хората, които ще си направят косата или ще се гримират, за да отидат до пазара. За мен това никога не е било важно.
Всеки ден за мен е привилегия и чест да готвя за моето семейство. Човек може да се почувства истински горд от начина, по който се грижи за хората, които обича.
Никога не подценявайте силата на вечерята у дома.
През 80-те и 90-те години всички се превърнахме в консуматори, заети твърде много със себе си. Днес, в 21 век, се връщаме към по-простите неща. Хората изпитват икономически трудности и това ги принуждава да преосмислят материалния аспект на своя живот, да преоткриват красотата и простата радост в това да бъдеш с хората, които обичаш.
Ако твоите приятели не ти казват истината, кой тогава?
Всички в някакъв момент сме били наранени. Да простиш на себе си и на другия е начинът да продължиш напред.
Аз съм по-добър човек заради всичко, което ми се е случило в живота – и хубавото, и лошото.
Не трябва да забравяш откъде си дошъл. Това може да не е всичко, което си днес, но определено е изиграло голяма роля, за да станеш човекът, в който си се превърнал.
Ако си на мивката и миеш чиниите, мий чиниите. Не се тревожи за нищо друго... Забравяме да се наслаждаваме на обикновените неща от деня. Забравяме да виждаме красотата, скрита в ежедневието.
Ежедневието ми е пълно с вълнуващи неща! Например готвенето – не е ли това нещо невероятно и в същото време ужасяващо опасно за жените по света!
Не се ядосвам често. Рядко изпускам нервите си. Но когато го направя, винаги има основателна причина. При нормални обстоятелства понасям всичко с лекота. Приемам нещата откъм веселата, забавната страна.
(Julia Roberts, by Joe Pugliese for The Hollywood Reporter, 2013)
Хората сме устроени така, че ако срещу нас стои човек, който е направил повече грешни преценки от нас и е допуснал повече грешки, това ни кара да се „надуваме“ и да се държим поучително с него.
Всички имаме различни чувства и мисля, че нашите определения за любовта, брака и честта се променят с възрастта, когато научаваме повече, когато се познаваме по-добре. Това е един вечно променящ се урок.
Не мисля, че славата променя хората. Хората се променят, тъй като те събират повече опит и информация за живота.
Истинската емоция надхвърля пределите на езика. Не е нужно да разбирате думите, за да почувствате болката.
Невероятно е какво може да се случи, когато просто прегърнеш човек.
Тъжно е, че обществото, в което живеем, е толкова изпълнено със страх, толкова деформирано, че не позволява на жените да се видят и харесат такива, каквито ще ги направят годините и възрастта.
„Снежанка“ е стара приказка, така че явно идеята за суетата и обсебеността от младостта е дълговечна. С това, което предлага съвременната наука, хората съвсем полудяха в опитите си да запазят младостта на лицата си. Странно е...
Според стандартите на Холивуд, аз предприех голям риск, като не си направих лифтинг на лицето. Искам да бъда модел, който не се страхува, че се променя с възрастта. Това казах и на Lancome, когато ме поканиха за рекламно лице на една от кампаниите си.
На всяка жена й се е случвало да намери своя стара снимка и да си каже: „Не знаех, че тогава съм изглеждала толкова добре.“ Затова вече си казвам: „Слушай какво: след 10 години ти наистина ще си мислиш, че в този момент е трябвало да цениш себе си повече!“.
Ключът към красотата е винаги да те гледа някой, който те обича истински.
Колкото повече остарявам, толкова повече разбирам, че животът е крехък. Мисля, че това е добра причина да ставам от леглото с радост всеки ден.
Имам прекрасен живот. Познавам прекрасни хора. Имах прекрасни взаимоотношения – всякакъв вид взаимоотношения. Толкова съм щастлива, че съм стъпила на тази малка златна пътека, която ме доведе до всичко това.
Аз съм напълно щастлива в живота си. Обичам всичко в него.
Да обичаш това, което правиш е тайната за всичко.
(Javier Bardem and Julia Roberts by Carter Smith for Elle, 2010)
(Julia Roberts and Clive Owen by Alexi Lubomirski, 2009) (Julia Roberts and George Clooney for Esquire, 2001)
Снимки: The Red List
