Назаем от киното
Назаем от великолепното творение на режисьора Паоло Сорентино, който ни покани във Ватикана и почука на прозореца на Бог. Отвори му папа Пий XIII – красив като Иисус, хитър като дявол, раним като дете. Джъд Лоу е съвършен в тази роля, която грее като великолепна папска тиара в кариерата му.
– Вие сте красив като Иисус, но не сте Иисус.
– Всъщност може и да съм по-красив, но не го разгласявайте.
Още от малък се научих да заблуждавам хората за това, което всъщност мисля. Аз съм също така безкомпромисен, раздразнителен, отмъстителен и имам удивителна памет.
Дружеските отношения са опасни. Те водят до неясноти, недоразумения и конфликти и винаги завършват зле. Официалните отношения са прозрачни като изворна вода. Правилата им са неизменни. Няма риск от неразбиране и траят вечно. Трябва да знаете, че не одобрявам приятелските отношения. Но съм голям почитател на официалните. При формалните отношения има ритуали, а има ли ритуали, царува световен ред.
Господи, съвестта ми не е гузна, защото Ти не вярваш, че съм способен да се покая. Затова не вярвам в Теб. Не вярвам, че си способен да ме спасиш от самия мен.
Трябва да сте по-близо до Бог, отколкото един до друг. Аз съм по-близо до Бог, отколкото съм до вас. Трябва да знаете, че никога няма да съм близо до вас. Защото пред Бог всеки е сам. Нямам какво да кажа на онези, които се съмняват в Бог. Мога само да им напомня моето презрение и тяхната нищожност. Не е нужно да доказвам, че Бог съществува. Вие трябва да докажете, че Той не съществува. Искате да видите лицето ми? Първо идете да видите Бог! И когато откриете Бог, може би ще видите и мен.
Отсъствието е присъствие. Това са основите на мистерията. Мистерия, която ще бъде в центъра на моята църква. Всички трябва да разберат, че са нужни жертви и страдания, за да откриеш Бог. Лесно е да приемеш Бог, когато слънцето залязва. Трябва да го открият в студа и мрака на нощта. Като мен.
Човек не бива да се срамува, нито да се гордее с красотата си, защото Бог иска да й се наслаждаваме. Бог никога не наказва красотата.
Молитвата не бива да бъде списък с молби, а повод за разбиране. Докато се молим, размишляваме по най-възвисен начин, за да може някой да прошепне някаква мисъл в ушите ни. Наричаме този някой „Бог”.
Обичам Бог, защото е болезнено да обичаш хората. Обичам Бог, който никога не си тръгва, или винаги си тръгва. Бог, отсъствието на Бог – винаги насърчителни и категорични. Аз съм свещеник. Отрекох се от мъжете и жените, защото не искам да страдам, защото съм неспособен да понеса мъките на любовта, защото съм нещастен. Като всички свещеници. Би било чудесно да те обичат, както искаш да си обичан. Но не е възможно. Защото аз не съм мъж. Аз съм страхливец. Като всички свещеници.
Мъртви ли сме, или живи? Уморени ли сме, или бодри? Здрави ли сме, или болни? Добри ли сме, или лоши? Имаме ли време, или е изтекло? Млади ли сме, или стари? Чисти ли сме, или мръсни? Глупави ли сме, или умни? Искрени ли сме, или се преструваме? Богати ли сме, или бедни? Крале ли сме, или слуги? Добри ли сме, или красиви? Щастливи ли сме, или слепи? Разочаровани ли сме, или радостни? Изгубени ли сме, или намерени? Мъже ли сме, или жени?... Няма значение… Бог не позволява да бъде видян. Бог не крещи. Бог не шепне. Бог не пише. Бог не чува. Бог не разговаря. Бог не ни утешава. А какво прави Бог? Бог се усмихва. Сега, моля ви всички, усмихнете се!
Един ден ще умра. И най-после ще мога да прегърна всички ви. Вярвам, че ще мога.
Снимки: theplaylist.net