"Повечето хора не се интересуват от това дали им казваш истината или ги лъжеш, достатъчно им е това да ги забавлява."
Том Уейтс, заедно с непрежелимия Ленард Коен, е един от най-стойностните текстописци и композитори на съвремието ни. Уейтс има специфичен разпознаваем глас, описван като звучащ „сякаш е накиснат в казан с бърбън, опушван за няколко месеца, след което изваден навън и прегазен от кола“. Със своето характерно ръмжене, вмъкването в рока на елементи от по-стари стилове, като блус, джаз и водевил, и експериментални тенденции на ръба на индъстриъл, Уейтс изгражда свой специфичен музикален стил и се превръща в един то най-култовите фигури сред ценителите на музиката . Свири на доста инструменти, за които повечето от хората дори не са и чували. Музиката му е многократно номинирана за Оскар и Грами, при това в доста различни като музикален стил категории. Той е един от изпълнителите, които не подлежат на класификация. Мелодиите му едновременно привличат и отблъскват, но никога не те оставят безразличен.
Аз съм толкова беден, че даже не мога да ви платя за вниманието.
Почти се налага да създаваш ситуации, за които да пишеш, затова постоянно живея в самоналожена беднотия. Не искам да живея по друг начин.
Винаги е по-добре да изгориш, отколкото да изгниеш.
Повечето хора, на които се възхищавам, миришат странно и не излизат много. Така е. Повечето или са мъртви, или не се чувстват добре.
Харесва ми, когато прекрасните мелодии разказват за ужасни неща.
Джентълмен - това е човек, който умее да свири на акордеон, но никога не го прави.
Няма дявол, има само пиян Господ Бог.
Знаеш ли загадката около камилата? Какво е камила? Това е кон, проектиран от творческия екип.
Оставете почестите на сенаторите и учените. А на моя надгробен камък напишете: "Казвам ви: аз съм болен".
Децата ми започнаха да забелязват, че съм малко по-различен от другите татковци. “Защо нямаш нормална работа като всички други”, ме попитаха веднъж. Разказах им следната история: В една гора растели едно изкривено и едно право дърво. “Виж ме, аз съм високо, право и красиво, а виж себе си – криво и превито. Никой не иска да те поглежда”, казвало правото на кривото дърво. Така двете дървета растяли заедно. Един ден в гората дошли дървосекачи, които видяли изкривеното и правото дърво. “Отрежете всички прави дървета и оставете останалите”, казали те. И така, дървосекачите нарязали правото дърво на трупи и го превърнали в клечки за зъби и хартия. А кривото дърво все още расте там, ставащо все по-силно с всеки изминал ден.
Най-странният запис в моята колекция e плочата "Най-доброто от Марсел Марско", пусната през седемдесетте от една една кантора от Лос Анджелис. Там има четиресет минути тишина, а след това аплодисменти. Той се е продавал превъзходно, и, естествено, аз си го купих. Обичам да го пускам, когато ми идват гости, и безумно ме дразни когато някой започне да говори, докато го слушаме.
Ако си насред океана без спасителна жилетка и чуеш звука на хеликоптер, това е музика. Трябва да се приспособяваш към нуждите си в момента.
Блусът е като огромна планета. Не можеш да пренебрегнеш влиянието, което оказва върху всеки аспект на музикалната култура. Той е дърво, но което всеки се люлее. Не знам къде щях да бъда без него.
Винаги съм се възхищавал на джаза, но аз съм прозаичен музикант. Смятам, че основното ми изразно средство е гласът.
Не смятам, че една наистина значителна промяна може да дойде вследствие на една песен. Това е като да подхвърляш фъстъци на горила.
Ние сме погребани от потока информация, който бъркаме с реални знания. Количеството се приема за изобилие, а богатството за щастие.
Можеш да научиш много за една жена, ако се напиеш с нея.
Повечето хора не се интересуват от това дали им казваш истината или ги лъжеш, достатъчно им е това да ги забавлява.
Джордж Буш е голям мой фен. Дойде да ме слуша през 70-те. Доведе го дилърът му на кокаин.
Реалността ми се нуждае от въображение, както крушката се нуждае от фасонга. Въображението ми има нужда от реалност, колкото слепец от бастун.
Нямам проблеми с пиенето, освен когато нямам нищо за пиене.
Светът е адско място, а лошото писане разваля качеството на нашето страдание.
Пишейки, ти правиш магия. Това е ритуал, към който трябва да се отнасяш с уважение, да бъдеш смел и да не стоиш на пътя на онова, което се поканил в своята стая.
За да пишеш песни, не е задължително да посещаваш музикално училище, учиш се слушайки мелодии. Опитваш се да ги разбереш, да ги разчлениш и видиш от какво са направени, чудейки се дали можеш да създадеш своя собствена.
Песните наистина са нещо като машина на времето. Когато всичко, свързано с една песен вече го няма – студиото, музикантите, това, което е останало, е триминутен отрязък от преди 70 години.
Не понасям Дисниленд. Той подготвя децата ни за Лас Вегас.
Нямам нищо против да ходя на сватби, стига да не са моите собствени.
Винаги преобръщам всичко наопаки, когато искам нещо, което не мога да имам.
Всичко, което си обичал, е всичко, което притежаваш.
Снимки: theplace2.ru, mindequalsblown.net, Fanart.tv