Изкуството е много повече от надежда. То те възвисява, дава ти сила, кара те да живееш по-добре ♫ Райна КАБАИВАНСКА

На 15 декември голямата оперна прима навършва 82 години

За изкуството и младите хора

Изкуството е много повече от надежда. Изкуството е нещо, което те възвисява, което ти дава сила, което те кара да живееш по-добре. Ето защо трябва да се борим за изкуството. В смисъл такъв, то да бъде свързано винаги с младите хора. Младите хора имат нужда от истинското изкуство, от истинската красота. Не може да ги оставим само на компютрите или само на рап /музика/. Аз дори не зная всички тези жанрове музика... Но трябва да възпитаваме децата. А днешните деца не знаят, не са възпитани в музиката, не са научени да възприемат живописта, да четат преди всичко. Така че, всъщност задачата, дългът на нашите поколения е да предаваме онова, през което ние сме минали. И аз в моя път, реализирам точно това. Да предам моя опит, която вече е много дълъг. Това е връзката между генерациите, която започва леко да се губи в целия свят. Има пропаст между поколенията. Ние знаехме повече, четяхме повече. Важно е да се чете. Стане ли въпрос за певческа кариера, на сцената веднага се вижда кой какво носи, какъв вътрешен заряд има. Сцената никога не лъже, показва самата истина.

За самотата, като най-висока цена за успеха

Това е самата истина. За да правиш сериозна професионална кариера, това значи да си страшно концентриран. Аз съм пяла много. Аз съм пяла по средно четири-пет спектакъла на месец. Всяка година съм учила по една-две нови роли. Това значи много работа. И много концентрация. За да пееш добре, това е малко като физкултура, малко като физическа форма. Трябва да си отпочинал, да си спокоен, трябва да си нахранен добре със здравословни храни. Това е режим на живот. Не може да има импровизация в него. Ако трябва да учиш една нова опера, да репетираш – това е режим войнишки. Няма място за приеми, за големи обеди и големи приятелски събирания. Това значи да се намираш в една хотелска стая, само със себе си.

За мечтаните роли

Всъщност аз съм пяла само нещата, които са ми харесвали. И преди всичко, които съм можела да изпълня добре. Това мое чувство за дълг е във всички посоки. Моите майка и баща са възпитали това чувство у мен. Това означава да си верен на композитора, на ролята. Никога не съм имала предпочитания към определена роля. Винаги съм се стремила да вляза във всички роли, които съм изпълнявала. Имала съм, как да кажа.,. всички коронни роли, всички мечтани за сопраното роли. Винаги съм била героинята, примадоната.

За жените днес

Никога съм нямала трудности, защото съм жена. Може би и от самата кариера зависи много. Днес намирам, че жените имат една култура на списанията. И това леко ме плаши. Защото това е един повърхностен път. Например еталон за красота, за естетика. Да са непременно слаби, да са непременно на фитнес ... А в къщи може би има деца, които са паркирани пред телевизията и това всъщност е трагедията на нашето време. Защото семейството като че ли започва да губи своята роля. А без семейство не се расте.

* От интервю за сп. „Жената днес”, 2010 г.

За Коледа и Рождество

Ние вече забравяме какво значи Коледа. Това не е елхата със златни и червени топки, това не е дядо Коледа, който носи подаръци. Това е рожденият ден на Исус Христос. Защо го забравяме? Ние сме християни. Всъщност тази религия ни е дала силата, дала ни е културата. Християнството е опрощение и любов. А има и други религии, които са омраза и смърт. Нека да си спомним този смисъл на Коледа – че това е Рождество Христово. Да си спомним в този момент, колко деца загиват в Сирия, колко деца са гладни, колко деца се раждат като Христос.

От „Още от деня”, БНТ, 11.12.2016 г.

Снимки: rainakabaivanska.net, alchetron.com

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK