До своя ешафод бих искала да стигна с бодра стъпка, усмивка и чаша вино в ръка ~ Фани АРДАН

67-годишната френска актриса за старостта, но не като присъда

Мадам Ардан продължава да се снима активно в киното и телевизията, да прелъстява млади мъже на екрана и да презира всички стереотипи, които биха поставили в нейната роля някоя млада сочна актриса. Тя пие вино, пуши, смее се гръмогласно, чувства се удобно в мини-поли, не крие възрастта си, не признава пластичните операции и успява да бъде стройна, магнетична и просто великолепна. Нейната рецепта? Простичка е.

Не ме интересуват всички тия правила, които ни налага обществото, изискващи от нас да бъдем сексуални джаджи, ако е възможно до 80-те си години. Оттук идват и повечето комплекси и страхове на жените – страх да остареят, страх да бъдат себе си, да бъдат истински, страх да загубят онова, което са имали в младостта си – свежестта, сексуалността, привлекателността, изяществото, чувствеността…

Е, по всички тия точки, аз се чувствам свободна. Все ми е едно. Винаги съм се придържала към смелостта. Безсмислено е да се боиш от неизбежното. Затова не се и страхувам. Не си избелвам зъбите, не се измъчвам с диети, не тичам по доктори, не изпадам в истерия като видя бръчките си. Просто живея според днешните обстоятелства, а не потънала в съжаление или завист. Нека си го кажем направо – опитите на много жени да се консервират в определена възраст е просто някаква болест.

Прекрасно осъзнавам, колко болезнен е за всяка жена този миг – при ясен ум и здраво тяло, да си каже: време е да поспреш, да отгърнеш тази страница от живота, макар тя да е толкова сладка и тежка, и да продължиш – не оставай на едно място – върви, тичай напред, живей, дишай свободно. Имала си младост, имала си страст, било е друго време, но то си е отишло. А ти си още тук, останала си да живееш, затова - живей!

Не, старостта не ме плаши. И ми харесва, че ние, старците, имаме едно изумително качество – нищо не ни тревожи толкова.

Защото ние живеем с ежесекундното усещане за щастие, а не с илюзии. И нас вече нищо не може да ни уплаши по пътя, а дори ни харесва да хулиганстваме от време на време – защото знаем колко е здравословно това, пък и никой няма да ни накаже. В младостта се съобразяваш с всичко и с всички.

Старостта, разбира се, доста прилича на произнасяне на смъртна присъда. И ти нищо не можеш да направиш. Но до своя ешафод, аз бих искала да стигна с бодра стъпка, усмивка и чаша вино в ръка. А не да пристъпвам бавно, опитвайки се да избягам, преструвайки се на някой друг.”

(Fanny Ardant by Frédérique Veysset, 1996)

(Fanny Ardant in Les Beaux Jours directed by Marion Vernoux, 2013)

(Fanny Ardant in Chic ! directed by Jérôme Cornuau, 2015)

Източник: 7days.ru
Снимки: Le Nouvel Observateur, News people, 

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK