Никога не се отказвай от тази огнена тъга, наречена желание ~ Пати СМИТ

„Никога не си губя времето с неща, които не обичам.“

На 30 декември 1946 се ражда Пати Смит - американска пънк-рок легенда, поетеса, художничка и публицистка. Изкуството й съединява поезията и рока, наричат я „кръстницата на пънка“, става Командир на Ордена на изкуствата и литературата, присъждан от Министерството на културата на Франция, а през 2010 печели Националната награда за книга за мемоарите си „Просто деца“.

Днес, когато по-голямата част от музикантите от нейното поколение отдавна не са между живите, Пати Смит е една от малкото, които все още стоят здраво на краката си и продължават да творят със заразителна енергия и впечатляващ ентусиазъм. От висотата на достопочтената си възраст и пълноценния живот зад гърба си, Пати Смит дарява на света освен музиката си и малко от житейската мъдост, натрупана през години в безценните си съвети за човешкото съществуване и път:

Пинокио се появява на белия свят и тръгва по своя път, изпълнен с добри намерения, с визия. Тръгва, готов да осъществи мечтите си, въпреки че е отклоняван много често от пътя си. Върви напред, въпреки че постоянно е разсейван и разколебаван. Въпреки че постоянно прави грешки. Той все пак продължава по пътя си.

В крайна сметка, Пинокио се превръща в себе си, в истинското си Аз, защото малкото пламъче вътре в него, без значение през какви гадости му се налага да премине, не може да бъде угасено.

Всички сме като Пинокио.

И знаете ли какво открих след няколко десетилетия живот? Ние сме Пинокио отново и отново: постигаме целта си, достигаме до определено ниво, но след това желаем да отидем по-далеч. И правим нови грешки, изправяме се пред нови трудности, но надделяваме. Ние сме хора. Ние сме живи. Във вените ни тече кръв.

(Patti Smith gives her all during a Milwaukee concert in 1976)

Какво е нещото, към което трябва да се стремим по пътя си? В началото на моите двадесет години имах голям късмет да имам Уилям Бъроуз за ментор и приятел. Веднъж го попитах: „Към какво мислиш, че трябва да се стремя?“ Той помисли и ми отвърна: „Скъпа моя, златна Американ Експрес, няма да е зле.“ Но след това, съвсем сериозно ме посъветва: „Изгради си име.“ Аз отвърнах: „Уилям, моето име е Смит.“ Той каза: „Е значи, ще трябва да поработиш по-упорито.“

Но какво Бъроуз всъщност имаше предвид, когато ми каза да си изградя име? Да си изградиш добро име, а не такова, което ти носи популярност. Той не говореше за слава, той искаше да каже, че трябва да оставиш името ти да говори за себе си, да те представя, да свети с твоите добри дела, с твоя код на честта. Изгради си име и докато вървиш по житейския си път, това име ще ти служи.

Бихме могли да се запитаме, с какви инструменти разполагаме за това начинание? На какво можем да разчитаме? Можете да разчитате на себе си. Повярвайте ми, вие сте най-добрия си съюзник. Само ти знаеш кой си, дори и понякога това да не ти е съвсем ясно, макар да правиш грешки и да се отклоняваш от самия себе си. Просто порови по-дълбоко. Знаеш кой си. Знаеш какво е правилно да сториш. И когато се случи да сгрешиш, не е проблем – точно, както се пее в песните, изправи се, изтръскай се и започни отново.

(Patti Smith on stage by Bob Gruen, NY, 1976)

И докато следваш посоката си, никога не забравяй, че не си сам. Имаш приятели и семейство, но също така разполагаш и с твоите предци. Твоите прародители пеят в кръвта ти. Обърни се към тях. Тяхната сила през вековете ще влезе в теб. И когато това стане, те ще са твоите духовни предци. Обърни се към тях. Те са там – в човешката история, на твое разположение. Исус е казал: „Аз съм с теб винаги, дори при свършека на света.“ Алън Гинсбърг, Уолт Уитман – те са с теб. Избери този, който желаеш да върви заедно с теб и той или тя ще вървят заедно с теб. Не забравяй, че не си сам.

Когато напуснах дома си, помолих баща си за съвет. Баща ми беше много интелигентен, много начетен – четеше всички велики книги, всички велики философи. Но когато го помолих за съвет, той ми каза едно нещо: „Бъди щастлива.“ Това бе всичко, което каза. Толкова просто. Тези обикновени неща – грижи се за себе си, бъди щастлив – нека бъдат най-големите ти съюзници. Защото, когато си щастлив, възпламеняваш онзи малък пламък, който ти казва и ти напомня Кой си. И този пламък ще запали, ще възпламени ентусиазма ти за всичко и ще те зареди с енергията да работиш, за да осъществиш желанията си.

Бъди щастлив и нека твоята съвест бъде твоят водач!

(Patti Smith at Max's Kansas City by Kate Simon, 1979)

Снимки: BrooklynVegan, The Red List, Pinterest, LivingByCamera - WordPress.com

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK