Утрешният ден принадлежи на тези, които могат да чуят, че той идва ~ Дейвид БАУИ

„Аз съм само една индивидуална личност и не чувствам нужда някой да ограничава или квалифицира работата ми по някакъв начин. Аз работя за себе си.“

Дейвид Бауи повлия съвременната култура, по начин, много по-значителен от всеки друг музикант от своето поколение. Неговият принос към музиката, модата и креативността са воденичните камъни на нашата ера.

Но най-важният урок, който е дал на света е, че той ни показа, че можем да бъдем тези, които наистина искаме да бъдем. Той винаги смяташе талантът си за уникален и вярваше в способностите си да вдъхнови хората по целия свят и да се превърне в човекът-революция.

Дейвид Джоунс е роден на 8 януари 1947 в Брикстън, Англия. Докато свири на саксофона си по време на училищни събитя, никой не очаква, че той ще промени името си на Дейвид Бауи, ще се превърне в най-сакралната икона на световната поп сцена и ще продаде над 120 милиона албума в рамките на кариерата си.

Началото на всичко това никак не е лесно. Преди да получи каквото и да е признание, той се опитва да намери пътя си в изкуството в продължение на 10 години. Но винаги се бори и продължава да твори със съзнанието, че един ден ще бъде толкова известен, колкото заслужава.

Тази енергия се подхранва от забележителната му способност да търси и намира нови идеи. Всички артисти черпят вдъхновение от света около тях, но малцина могат да се разгърнат толкова широко, че да създадат нещо съвсем ново и несъществуващо дотогава. Душата му винаги е съществувала в непрестанно търсене и стремеж да се развива.

Не спираше да подхранва ума и въображението си, посещавайки галерии из цяла Европа, общувайки с хората, гледайки филми, четейки книги, ангажирайки се с авангардни идеи и обичайки музиката.

Бауи имаше невероятната способност да филтрира всичкото това вдъхновение и да избере точно нещо, от което се нуждае, за да създаде нова версия на себе си, да намери начина, по който желае да живее в момента, и да покаже на света напълно нова страна от личността си.

Винаги е бил една крачка пред всички останали. Резултатите от негово въображение и творчество винаги са били пълнокръвни и изключителни, от самото начало. Той е човекът, който даде истинското значение на думата „ексцентричност“.

(Brian Duffy, Portrait of David Bowie for "Aladdin Sane", 1973)

 

(David Bowie, 1970)       (Dagmar, David Bowie in Diamond Dogs Tour, 1974)

Много трудно е да се разруши моралът в свят, в който морал не е останал.

Човекът на XXI век е езичник: в него няма вътрешен свят, той много разрушава и малко създава, и, главното, той не чувства в своя живот присъствие на Бог.

Търсенията в музиката са като търсенето на Бог. Подобни са. Неизразимото и невидимото трябва да се въплътят в правилните ноти, за да се открие нещо, което не съществува.

Много малко могат да кажат: аз обичам човечеството. Аз не съм от тях.

Ненавиждам хора, които не знаят, какво да правят със свободното си време.

Вярвам, че винаги трябва да извличам най-доброто от талантите на другите.

Славата може да вземе много интересни хора и да ги засипе с посредственост.

Мисля, че славата сама по себе си не е нещо, което си струва, обаче винаги ви осигурява място в ресторант.

Като се замислим, Адолф Хитлер е бил първата попзвезда.

Аз съм само една индивидуална личност и не чувствам нужда някой да ограничава или квалифицира работата ми по някакъв начин. Аз работя за себе си.

Винаги съм имал нужда да бъда нещо повече от човек.

Исках да докажа мощната сила на музиката.

Когато остаряваш, въпросите се свеждат до само два. Колко време ми остава и какво да правя с него.

Винаги, когато съм правил радикална промяна, тя ми е помагала да се чувствам добре като артист.

Променях образа си толкова много пъти, че съм в отрицание, че първоначално съм бил корейка с наднормено тегло.

Намирам свобода само в ексцентричността.

В семейството ми има шизофренична жилка, поради което смея да кажа, че и аз съм засегнат от нея. Повечето хора от семейството ми са били част от някакво заведение за психично болни. Брат ми пък изобщо не иска и да си тръгва. На него му харесва там.

Никога не съм отговарял добре на закостенялото негативно мислене.

Аз не съм пророк, нито конте от каменната епоха. Аз съм смъртен с потенциал да стане Супермен.

Аз съм разтворима звезда. Просто добавете вода и разбъркайте.

Онова, което харесвам в музиката ми е, че успява да събуди духовете в мен. Не демоните, а духовете.

Преди много години трябваше да си призная, че не съм много разбираем, когато трябва да обяснявам как се чувствам. Музиката ми го прави вместо мен, наистина.

(David Bowie and Mick Ronson by Mick Rock, 1973)

(Keith Richards, Tina Turner & David Bowie by Bob Gruen, NYC, 1983)

Винаги съм се изумявал как хората приемат сериозно нещата, които казвам. Дори аз сам не се приемам сериозно.

Сблъскайте се с труп поне веднъж. Сблъсъкът с абсолютната липса на живот е най-обезпокоителният и предизвикателен, който някога ще имате.

Мога да помоля за цигарa на всички езици.

Най-великото нещо, което някога ще научиш, е просто да обичаш и в замяна да бъдеш обичан.

Утрешният ден принадлежи на тези, които могат да чуят, че той идва.

Не зная накъде съм се запътил от тук нататък, но мога да обещая, че никога няма да бъда скучен.

Погледни нагоре, тук, аз съм в рая. Имам белези, които не се виждат.

(David Bowie praying on knees by Mick Rock, 1972)

Снимки: The Denver Post, Harper's Bazaar, The Red List, Slate, The Riff Repeater

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK