Тя е царствена и пълна с хумор, гордостта на Великобритания, строгата М, контролираща мисиите на Пиърс Броснан и Даниел Крейг в цели седем филма за Джеймс Бонд, великолепната Филомена, търсеща своя пораснал далеч от нея син, уважавана от критиката, обичана от публиката, предпочитана от Шекспир .  Достолепната Джуди Денч има общо 56 престижни награди и 203 номинации за своите ярки актьорски превъплъщения – носителка е на „Оскар”, награда Tony, две награди „Златен глобус”, седем награди Olivier, шест филмови и четири телевизионни награди BAFTA. В края на 2015-та, Денч блесна в главната женска роля на най-мистичната шекспирова пиеса „Зимна приказка”, продукция на театралната трупа на Кенет Брана Kenneth Branagh Theatre Company Live, чиято прожекция имахме щастието да видим в София миналата зима.

За простите истини в живота и на сцената, споделено от 82-годишната актриса и Дама-командор на Ордена на Британската империя.

(Judi Dench appears in the Royal Shakespeare Company production of Harley Granville Barber's play 'Waste' at the Lyric Theatre)

Възможно е, някой ден отново да се върна в театъра, но вече като привидение. И това ще бъде доста шекспировски.

Живея в малко селце на граница между Кент, Съсекс и Съри. Понякога ме навестяват дъщеря ми с внучето, но най-често в този стар дом съм сама – със своето куче, двете котки и извънредно активната ми златна рибка, която постоянно иска да се метне от аквариума и на която буквално два пъти спасявам живота. Рибката се казва Лазар – сами разбирате защо.

И до ден днешен ме питат, снимала ли съм се и другаде, освен във филмите за Джеймс Бонд.

Няма много велики роли за жени. Погледнете Шекспир – при него, женските роли са съвсем малко и наистина може да се каже, че ти е провървяло, ако си изиграл дори една от тях. Но аз съм изиграла доста, затова съм щастлива.

Все още съм способна на нови неща. Да речем коляното ми. Да, моето е действително ново – титаниево. Не знам защо, но като ходя, то много бързо се затопля, и ако случайно ми премръзнат ръцете, просто си ги слагам на коляното – и готово.

Мисля, че съм част от онова абсолютно малцинство, което обича своята работа.

(Judi Dench as Viola in Twelfth Night, 1969)

(Romeo and Juliet, Judi Dench as Juliet and John Stride as Romeo, directed by Franco Zeffirelli, Old Vic, 1960)

Най-хубавото в ролята на Жулиета е онази наносекунда, в която разбираш, че са ти я предложили.

Незнайно защо, мнозина са напълно уверени, че съм способна да играя единствено властни и мрачни жени.

ВSkyfall” бе последната ми поява в ролята на М. Тъгувам ли по този повод? Не. Реалист съм и прекрасно разбирам, че ако наистина работех за МИ-6, отдавна бих отишла в пенсия. Затова, просто красиво напуснах филма.

Когато бях петгодишна, играх охлюв в един училищен спектакъл. Всъщност, това май е първата ми роля. Бях облечена в кафяво костюмче и трико, а баща ми сътвори огромна черупка, с която пълзях напред-назад по сцената. Помня, че когато родителите ми влязоха в залата, аз внезапно станах и някой изкрещя: „Я веднага да сядаш!” Това пък, беше първата критика към изпълнението ми.

С Майкъл (актьорът Майкъл Уилямс, съпруг на Денч в продължение на 30 години) ни запознаха общи приятели, с които останахме близки до самата му смърт. Той имаше прекрасно чувство за хумор, навярно най-важното, което трябва да притежава един мъж. Но знаете ли какво си мисля? Дори никога да не се бяхме оженили, все едно – ние щяхме до край да останем най-добри приятели. Това чувство, според мен, е и тайната на щастливия брак.

(Judi Dench and Michael Williams in 1989, The BRITISH FILM ACADEMY AWARDS)

Неотдавна ме обявиха за национална гордост на Британия, и знаете ли какво? Веднага се почувствах като безполезна прашна вехтория, поставена на полицата на стар бюфет.

Преди година, слушах интервю по радиото с жена, която бе навършила 105 години. Когато я обявиха, очаквах да чуя слаб дрезгав гласец, но нейният глас беше твърд и прекрасен. Та каза: „Разбрах едно – остаряваш ли, не спирай с живота. Аз никога не спрях да правя онова, което правя, защото зная, че никога вече няма да имам шанса да се върна към нещо, което е отминало”.

Всеки ден се старая да научавам по нещо ново и затова обичам всички тези „Знаете ли, какво…” Ето например, вие знаете ли, че първото име на Нострадамус е Мишел? Доскоро аз не знаех.

Все още не съм се простила със сцената. Искам да изиграя афганистанска жена, която се учи да ходи по въже, а в последно действие се превръща в дракон. Но къде е тя, къде е тази пиеса?

(Judi Dench in 'Peter and Alice' Michael Grandage Company, London)

(The Winter's Tale, A Poem by Philippa Kelly)

(Judi Dench as Sally Bowles in a photocall for Harold Prince's production of 'Cabaret' at the Palace Theatre, London, 1968)

(Judi Dench as Titania for a stage production of William Shakespeare's play 'A Midsummer Night's Dream')

(Skyfall)

Снимки: Hollywood Reporter, Huffington Post, Closer Weekly, Pinterest