"Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат."
Федерико Фелини е италиански режисьор, оказал огромно влияние върху съвременното киноизкуство. Той вярваше, че киното е "вълшебен начин да разказваме за живота и да се конкурираме със самия Бог", базираше филмите си върху магията на живота, магия, създадена от необятната му фантазия и невероятното му чувство за хумор. Неговата реалност смело надминаваше дори най-странните му сънища.
Федерико Фелини е роден в Римини, Италия, на 20 януари 1920. Когато е съвсем малък родителите му го завеждат на цирк. В продължение на години мечтае за цирка – "Тогава не знаех, че бъдещето ми е в цирка – цирка на киното". Започва да прави марионетки, когато е на девет години и да изнася представления, като сам изпълнява всички роли и по този начин си изработва стила, който по-късно прилага като режисьор.
Животът му се променя след срещата с режисьора Роберто Роселини, който насочва интереса му към кинорежисурата. Те работят заедно над незабравими продукции като "Рим – открит град" от 1945, считан за базов за италианския неореализъм.
През 1960 г. е премиерата на "Сладък живот" – първият съвместен филм на Фелини и Марчело Мастрояни. Именно от този филм се ражда думата "папараци", която придобива изключителна популярност. Незабравимата сцена, в която Анита Екберг влиза във водата на фонтана Ди Треви, докато Марчело Мастрояни я гледа с обожание, разпалва фантазиите на няколко поколения. Днес всеки турист, посетил Рим, не пропуска фонтана при обиколката си из града. По-късно Мастрояни няколко пъти ще изиграе алтер егото на Фелини.
Фелини е част от историята на киното в продължение на 42 години, през които създава 24 филма и получава 5 награди "Оскар". През 1993, последната година от живота му, получава от ръцете на Марчело Мастрояни и София Лорен "Оскар" за цялостен принос в киното. Като резултат от един живот страстно отдаден на работата, която обича, Фелини ни остави в наследство своите съновидения върху филмова лента – едно наистина несметно богатство.
(Federico Fellini by Ara Guler, 1957)
Човек съществува единствено в това, което прави.
В митологията на киното „Оскар“ е най-голямата награда. Аз нямам нужда от митове. Моите мечти и митове са моят истински живот, а фантазиите са нещата, от които са направени моите филми.
Всяко изкуство е автобиографично; перлата е автобиография на мидата.
Аз винаги режисирам същия филм. Не мога да ги различа един от друг.
Бих желал към края на живота, в онзи период на кома преди края, на сън, да ми се разкрият тайните на Вселената. И после да се събудя достатъчно здрав, за да направя филм за това.
Моите филми не са направени, за да бъдат разбирани, а за да бъдат гледани!
(Federico Fellini on the set of Amarcord, 1973)
(Federico Fellini, Marcello Mastroianni and Sophia Loren on the set of 8½, 1963)
Невъзможно е да импровизираш. Правенето на филм е математичска операция. То е като изстрелването на снаряд към луната. Прекалено е дефинирано и механизирано, за да бъде наречено импровизация. Изкуството е научна операция, така че в моя случай импровизрирането е в това да имаш ухо и око за нещата, които се случват през времето, докато създаваш изображението.
Киното е стара блудница, като цирка и вариетето, която знае как да ви предложи различни удоволствия.
По-лесно се живее с гений, отколкото с идиот.
Моята работа е единствената ми връзка с всичко.
Нашите мечти са нашият действителен живот. Моите фантазии и идеи не са моята реалност, а екипът, от който са направени филмите ми.
Трябва да живеете сферично – в много посоки. Да приемате себе си, такъв какъвто сте, без забрани, да бъдете отворен.
Цензурата е реклама, платена от правителството.
Щастието е просто временно състояние, което преминава в нещастие. За наше щастие, то също работи за нас – по друг начин. И всичко е част от карнавала, нали…
Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.
Единствените граници на човешкото същество са границите на неговото въображение.
(Federico Fellini, 1965)
(Marcello Mastroianni and Federico Fellini, 1960)
(Federico Fellini, 1972)
(Federico Fellini on the set of Satyricon, phorographed by Mary Ellen Mark, 1969)
(Federico Fellini and Giulietta Masina on the set of La Strada, 1954)
(Federico Fellini on the set of 8½, 1963)
Снимки: The Red List, Wikipedia
