В този сложен живот не всичко е радост, любов и лудост ♥ Татяна ЛОЛОВА на 83

Аплодисменти за актрисата Слънце, нека е честита и благословена!

 „Силата на Татяна Лолова е любовта. Любовта към театъра и към всеки отделен човек, стига да е човек. Тя гръмко изповядва и практикува тази любов, с което троши всички бариери, поставяни от времена, пространства, предразсъдъци, рутина и подобните им.” & Георги КАПРИЕВ


(© Булфото)

В този сложен живот не всичко е радост, любов и лудост. Но като си помисля, аз съм човек с късмет и не би трябвало да се оплаквам от нищо. Би трябвало да съм щастлива, че така са ме орисали или че съм накарала орисниците така да ме орисат, защото изпитвам радост, удоволствие и удовлетворение от това, което правя. Но, разбира се, никога нямам насита. Винаги си мисля, че съм могла много повече и по-добре. Това е хубаво, защото е стимул да се върви напред...

***

Аз всъщност не обичам да разказвам за себе си. През целия ми живот на актриса съм искала за мен да не се знае нищо. Държала съм, когато хората дойдат, да ме видят на сцената и да им е приятно. Не искам нито да знаят през колко дупки минавам вечер по улицата, нито как изглежда боклукът в контейнерите пред дома ми, нито колко ме е страх да се прибирам нощем. Всичките ми роли са ми донесли много мъка и много радост. Едни са били оценени от хората, за които съм ги правила, други са си останали само мое щастие и моя печал. Мнозина в края на своя живот са отчаяни, че не са постигнали голямото. Това е страшна равносметка.

Но кое е голямото? Може би не ни е дадено да създадем сами цялата огърлица, а само едно зърно. Или няколко скъпоценни зрънца. Хубавото на нашето изкуство е мигновеността, в която то лумва като бенгалски огън, пръска искри, създава радост, гори ни пръстите, а после го няма и става тъмно.

Цял живот съм треперела да не ме попитат:
– Каква е темата на Вашето творчество?
Коя е моята тема! Винаги ми се е виждало обидно, когато, хвалейки те за някоя роля, следва въпросът:
– Какви мисли искате да споделите чрез нея? Какви идеи Ви водят?
Актьорът трябва да твори, а не да говори и не да разпространява „мисли” и „идеи”. Ние не сме добри съдници на своите дела.
И сега мисля, че трябва да си ушия един черен тоалет, с който да направя нещо много различно на сцената. Роклята трябва да бъде черна, не екстравагантна, дълга до земята. И просто самото появяване да действа успокояващо. Не знам дали това е пиеса. Но текстът не бива да е тежък или тъжен. Той ще е поетичен, закачлив, романтичен, сърцераздирателен, жизнелюбив... не знам какъв ще е. Но искам хората да забравят Татяна Лолова ли съм, стара ли съм, млада ли съм, как съм облечена, гола ли съм, жена ли съм, мъж ли съм, театър ли е това, къде съм, къде сме... Да се издигнем... И да се забравим...

Из „1/2 ЖИВОТ”, Татяна Лолова, Изд. Релакса
Снимка: заглавна - Татяна Лолова в "Бартер" OFFNewsNovini.bg

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK