Няма значение дали имате стил, репутация или пари. Ако нямате добро сърце, не струвате нищо! | Луи дьо Фюнес

Луи дьо Фюнес е ювелирът в комедия дел’арте, подценен от критиката и обожаван от публиката с рекордните 160 милиона зрители на три континента – Америка, Европа и Африка.

Неговите герои са малките хора, които Фюнес прави големи – от „Оскар“ до „Замразеният“, от „Полицаят от Сен Тропе“ до „Фантомас“, от „Женихът“ до „Човекът оркестър“, от „Голямата разходка“ до „Зелева супа“…

Син на семейство испански имигранти, Луи Жермен Давид дьо Фюнес де Галарца през целия си живот опитва различни занаяти, а кариерата си стартира едва на 31 години с малки роли в киното. Критиката го пренебрегва заради Жак Тати, реабилитацията малко закъснява, но талантът побеждава времето през всички поколения и днес той все още присъства в сърцата на публиката като истински титан на смеха.

Не обичам шумотевицата, имам малко приятели. През цялото си свободно време почивам от празниците и хората, обичам да почивам със семейството си.

Ако имате прашинка на сакото, хората единствено това ще забележат.

Комичното, това не е само талант, но преди всичко дарба, един начин да чувстваш, да можеш да проумееш и да интерпретираш.

Обичам да ходя на гробища. Там, в крайна сметка, се срещат мълчаливи хора, които на никого не пречат.

Аз съм най-обикновен човек, такъв, като всички, и имах късмет в живота – не повече и не по-малко от другите. Просто някога, когато ми се усмихна късметът, успях да го хвана и да го задържа. Той и досега е с мен, и аз съм щастлив!

Няма значение дали имате стил, репутация или пари. Ако нямате добро сърце, не струвате нищо!

За мен киното е Фарс с главно Ф.

Аз съм клоун и се гордея с това, защото публиката никога не се отегчава от комиците... тя се отегчава само от актьори, изпълняващи любовни роли. Мога да снимам по 4 филма годишно като „Крилце или кълка“, но никой не би понесъл 4 филма като „Отнесени от вихъра“.

Три фази определят моето съществуване: Първата е тази, през която стеснително питах продуцентите дали нямат нещо дребно за мен. Втората е тази, през която приятели режисьори ми казваха: „Ей, Фюфю, имам една роля, която може би ще бъде подходяща за теб.“ Третата е в момента, в който ми казват: „Господин Луи Дьо Фюнес, разполагате ли със свободно време за един филм, или по-точно имате ли предвид някакъв филм, в който желаете да участвате?“

Разбираш, че си голям актьор, когато успееш да оставиш публиката без думи от сцена, в която ти самият нямаш реплики.

Публиката ме видя огромен на екрана. Нека си остане с това впечатление. Щеше да се разочарова, ако ме видеше колко съм дребен. Ален Делон има същото мнение по този въпрос.

Аз съм господар на смеха и слуга на публиката.

Ако искаш да забавляваш, трябва да си готов да страдаш.

Има едно чувство, което много обичам да изразявам чрез героите си – простодушието. Забавно е да бъдеш стар, простодушен господин.

Най-важното е човек да умее да се надсмива над самия себе си, оставайки чужд за фалша на света.

(Louis de Funès and Jean Carmet in La Soupe aux choux by Jean Girault, 1981)

(Louis de Funès and Claude Gensac in Hibernatus by Édouard Molinaro, 1969)

(Louis de Funès in La Folie des grandeurs by Gérard Oury, 1971)

(Bernard Blier and Louis de Funès in Le Grand Restaurant by Jacques Besnard, 1966)

(Louis de Funès in Le Gendarme de Saint-Tropez, 1964)

(Gérard Oury, Louis de Funès, Bourvil, and Terry-Thomas on the set of La Grande Vadrouille by Gérard Oury, 1966)

(Louis de Funès, and Bourvil in La Traversée de Paris by Claude Autant-Lara, 1956)

(Pierre Mondy and Louis de Funès in Ni vu, ni connu by Yves Robert, 1958)

Снимки: TheRedList, Pinterest

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK