Той един от най-известните режисьори на анимационни филми, художник, народен артист на Русия. Щеше ли Юрий Норщейн обаче да постигне всичките си забележителни успехи, ако до него не бе Франческа Ярбусова – художник на неговите филми, съпруга, приятел? Тя е не просто пълноправен съавтор, Юра и Франческа са неразделни както в творчеството, така и в живота. Тя знае и умее онова, което не е дадено дори на така талантливия Норщейн. Вълшебството на този творчески дует е дълбоко свързано с одушевяването не само на рисунките, но и на реалния свят. Те са семейната двойка, благодарение на която на този свят се роди чудната история за Ежко и толкова други любими анимационни герои и филми. През септември, двамата обичани артисти откриха своя обща изложба „Художник рисует фильм” в московската галерия Altmans, а 75-годишният Юрий Норщейн сподели своите размишления за посланията на рисуваните филми.

(Юрий Норщейн)

Pixar разполагат с изключителни майстори, мога само шапка да им сваля. Но естетиката в тях не ме докосва. Там няма сърце. Има технология, която  всъщност дотолкова култивира естетиката, че ти преставаш да й вярваш. Затова, при цялото тяхно майсторство, което е огромно, аз не бих могъл да кажа, че това е художествено кино.

Персонажите на приказката „Ежко в мъглата” (”Ежик в тумане”), са символ на добротата и вярата. Не е чудно, че Ежко стана символ на толкова различни организации с благородна цел, изгря върху пощенски марки и сувенири.

Децата възприемат „Ежко в мъглата” като история за спасяването на едно малко и слабо същество, от някого, когото самият Ежко не познава. Преди много години, у нас този  филм се тълкуваше като социално-психологическа притча за съветската интелигенция с всичките й страхове, илюзии и надежди. Американските професори говореха за филма, като за класически ясно проявление на руския идеализъм. Японските студенти пък ги питаха, как московските аниматори са намерили кинематографично въплъщение на философията на даоизма.

Радвам се, че създадените от нас персонажи вдъхновяват хората за добри дела.

Режисьорът привежда бъдещия си филм на нивото на простия знаменател, а художникът трябва да създаде от това своите цветове. Франческа създава изображението като по аптекарска формула. Кинокадрите са като настойка от домашно бренди. На едно място трябва да има острота, на друго – мекота. А после – хиперреалистичност, капчица дъжд на тънка вейчица, в онзи миг когато е нощ, мирише на тъмно-синьо, а нощта се разтваря. И ето на верандата растат цветя, които дават дъха на нощта. Как се рисува дъхът на нощта? По този повод Франческа винаги цитира строфа от шекспировия „Венециански търговец”: „В такава нощ Медея отиваше в полето, събираше треви вълшебни, за да върне младостта на стареца Язон”…Чиста магия.

(Франческа Ярбусова)

Илюстрации: takiedela.ru, vitanova.ru, Rovakada Publishing - WordPress.com