Мария де Монсерат Вивиана Консепсион Кабайе и Фолк е родена на 12 април 1933 в Барселона. За кратко време тя прави впечатляващ репертоар с роли в "Тоска", "Аида", "Арабела" и "Саломе".
(Montserrat Caballé debut at La Scala de Milano, as a Flower Maiden in Wagner's Parsifal 1960)
Звездният й миг настъпва през 1965, когато се превъплъщава в образа на Лукреция Борджия на сцената на Карнеги Хол, Ню Йорк. Веднага я канят от Метрополитен опера, където пее във "Фауст" на Гуно. През 1969 прави фурор с ролята си на Елизабета в "Дон Карлос" на Арена ди Верона, заедно с Пласидо Доминго и Пиеро Капучили. На тази сцена тя влудява събралата се 10-хилядна публика с последния тон от вокалната ѝ партия, който тя успява да задържи повече от 20 такта след финалните акорди на оркестъра. Световната й слава нараства и след изпълнението на хита "Барселона" с Фреди Меркюри.
В родината си, Испания, Монсерат Кабайе е на най-високия пиедестал. Само един списък с нейните титли и награди, според експертни оценки, ще отнеме цели шест страници. Наградена е още с много ордени и медали от различни държави.
За дългия си живот на сцената е формирала строго свои собствени закони: човек не може да бъде слаб, не може да се подчинява на волята на друг, невъзможно е да прости липсата на професионализъм, а силната й вяра в бог й позволява да пренебрегва страстта на театралната битка зад кулисите и съперничеството.
(Caballè & Tucker in Luisa Miller, Met 1968)
(Montserrat Caballé as the title role of Puccini's Tosca, photo ~ James Hefferman, Metropolitan Opera, 1978)
(Shirley Verret, Antonio Ghiringhelli, Margherita Wallman, Montserrat Caballé - "Maria Stuarda", 1971)
Най-важното в живота е волята.
Късметът влияе, но ако нямаш воля, късметът няма никакво значение.
Трябва да приемаш онова, което ти се случва с обич и най-вече да можеш да дадеш любов на онези, които те даряват с нея, и дори на онези, които не ти я дават.
Аз съм щастлива, че съдбата ми позволи да направя кариера, nо на първо място съм горда, че създадох прекрасно семейство, и имам две прекрасни деца. В къщата на родителите ми, гледайки отношенията на мама и татко, осъзнах, че е важно никой човек да не е доминиран. И по същия начин аз и съпругът ми се опитваме да отглеждаме децата си. Всяко дете има своя собствена човешка личност, със свой собствен характер, които трябва да бъдат уважавани. И аз съм горда да кажа, че нашето семейство е хармонично.
Винаги се опитвам да уверя хората, че децата ми не страдат, защото майка им е знаменитост. В крайна сметка музиката – това е само моя работа. Освен музика имам, разбира се, други интереси и отговорности. И те са преди всичко - моето семейство. Когато дойде моментът, в който няма повече да пея, не искам да ме съжаляват. Аз все още ще бъда щастлива. Самият живот е красив, а най-важното е да не се проваля заради собствените ни грешки.
(Montserrat Caballé in Vienna, 1979)
(Montserrat Caballé and Luciano Pavarotti)
(Montserrat Caballé and Luciano Pavarotti)
Детството ми премина в много работа. Може да се каже, че почти нямах детство, поне такова, каквото бих искала да бъде или за каквото бях чела в книгите. Но и аз съм си в известна степен виновна. Бях изключително любознателна и си завирах носа във всяко ново нещо, което се изпречваше пред очите ми. Апетитът ми към откривателство беше направо непоправим. Освен това бях всеотдайна към всяко живо същество. Все мислех, че това, което правя за някого, не е достатъчно.
Това е най-добрият съвет, който мога да дам: да не живеем за себе си, а да помагаме на другите.
Никога не съм приемала титлите, които ми дават, защото те нямат нищо общо с онова, което правя на сцената.
Работата изисква много усилия, за да не излъжеш очакванията към теб. Това се опитвам да правя - да полагам усилия, за да оправдая очаванията към мен.
Винаги съм се опитвала да служа на авторите на произведението, да не ги излъжа, защото те са създали толкова прекрасни творби, че ако не бъдеш в тяхна служба, ще бъде обида за тях. Трябва да много да внимаваш, за да не излъжеш един автор.
Съпругът ми често ми е казвал, че трябва да напиша книга за живота си, но не мисля, че ще съумея да го направя. Мисля, че спомените се изразяват с говорене, а не с черно и бяло.
(Montserrat Caballé and Freddie Mercury, 1987)
(Montserrat Caballé and Freddie Mercury, "Barcelona")
(Montserrat Caballé and Freddie Mercury)
Ако не мога да пея, имам чувството, че преставам да съществувам. Имам предвид, че имам чувството, че физически изчезвам.
Моята почивка е, когато се занимавам с музика. Дава ми вътрешен мир и покой.
Сопраното прилича на майчин плач, затова и привлича толкова силно човешките същества.
Звукът на майчиният глас съдържа чувство за интимност, което има наистина магически ефект върху слушателя.
Както знаете, операта е едно от най-скъпите зрелища - и като постановка, и като билети за готовия вече спектакъл. В днешно време много оперни постановки обаче се филмират и хората имат шанса да ги видят, без да плащат баснословни суми за място в някой от прочутите театри.
Аз пея от сърцето си. Да пееш от някъде другаде е безполезно.
Когато един изпълнител наистина усети музиката, думите извират сами.
Аз дълги години се занимавах с музика. Май има 40-50 години. В един момент музиката се превърна в нещо, от което имам ежедневна нужда. Може би тогава започнах да я възприемам и по-сериозно - като изкуство, към което се стремя с цялата си душа и сърце.
Снимки: Pinterest, Queen Photos - WordPress.com