Нещастието е нужно за това, за да си кажеш: Искам да бъда щастлив ~ Слава ПОЛУНИН

„Задачата на клоуна е да помогне на човека да стане глупак. Или да престане да бъде нещастен."

Правилата на живота на големия руски актьор, режисьор, клоун и мим

Нещастието е нужно за това, за да си кажеш: Искам да бъда щастлив. И стъпка по стъпка, да тръгнеш към това щастие. Щастието го няма всеки ден, а на нас точно това ни се иска. Но пътечката към щастието, всъщност е една доста трудоемка пътечка. Но единствено стремежът ти дава вдъхновение. И когато най-сетне се озовеш на мечтаната полянка, въздъхваш с пълни гърди и си казваш: О, всичко е наред, всичко се сбъдна. А дотогава – стискаш зъби и вървиш, вървиш, вървиш… А после – всичко е същото. Само че, без тия самоизтезания, без удоволствието на преодоляване на себе си, нищо няма да получиш.

Трябва да проумеете, къде точно сте сгрешили – това първо. И да намерите сили в себе си да направите крачка от това място – това второ. А това винаги е болезнено. Съвсем не е просто. И абсолютно необходимо.

Знаете ли, относно щастието аз нямам никакви специални рецепти. Не съм много силен философ. Не владея така добре словото, анализите. Аз съм като децата – сега съм щастлив, после не съм. Ако съм нещастен – излизам вън от кожата си, за да го преодолея. Това е моята формула на съществуване. Ако чувствам, че не съм в хармония със себе си, не съм в радостно съзидание – чувствам това като болест. Болестта може да трае ден, седмица, година – но през цялата тая година се стремя да се отърва от нея. За мен това е някакъв ужас. Не мога да си позволя да бъда нещастен.

Имам си закон. Нарича се „краката във водата”. На всеки 3-5 години, сядам на брега на реката, отпускам краката си във водата, нищо не правя, просто седя и си мисля: Какво направи за всички тия години? Защо? Нужно ли ти беше това? Къде отиваш? На всеки 3-5 години е нужно да се рестартираш, да се обновиш, разбира те ли?

Не можеш през цялото време да вървиш просто така, направо. Дори да си тръгнал към една определена цел, това трябва да става плавно, да има извивки по пътя ти. Да вървиш през цялото време по един и същи път – това е скучно, неинтересно, неправилно. Тогава идва ужасът на повторението – тук вече съм бил, тук вече съм лежал, с тия вече съм пил, ял, бил. Невъзможно е. Накратко – ти сам трябва да си направиш ревизия – щастлив ли си или не си. Това е самоконтрол – редовна, задължителна процедура. Като миенето. И ако чувстваш, че тялото ти те сърби от мръсотия, трябва да я отстраниш.

Всеки трябва да посети Индия – това е опит, който силно променя отношението към живота, дава нагледен пример за превключване на скоростта и променя приоритетите. Всеки трябва да посети страните, в които радостта на живота е разтворена във въздуха, като мехурчета на шампанско – в Италия, Куба.

Да си нещастен, това значи през цялото време да се стремиш към нещо без да забелязваш, че вече се намираш там, където искаш да бъдеш. Всеки ден се намираш в щастието. Но хората това не го забелязват. Ето, човек си мисли – ако се сдобия с еди-какво си, спечеля повече пари, получа награди за достиженията си – в науката, обществото – ще бъда щастлив. Те не разбират, че вече са в състояние, в което щастието съществува. Винаги. А глупаците така и постъпват. Това е мъдрост. Накратко – задачата на клоуна е да помогне на човека да стане глупак. Или да престане да бъде нещастен.

Източник: Списание „Сноб”
Снимки: Владимир Мишуков - rebenok-rrrrr.livejournal.com; The Lowry Blog - WordPress.com

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK