В клипа на живота собствен, аз съм главният герой ~ Димитър ВОЕВ

Димитър Воев – създателят, вдъхновителят и концептуалистът на рок-група „Нова Генерация“ бе художествено явление и последователен новатор, и то не само в областта на музикалния авангард. След неочакваната му смърт през 1992 в неговите ръкописи бяха открити стотици стихотворения, писма, прозаични игри, сценарии и дори преводи на поезия. Приживе бял свят видяха само една-две публикации, като книгата „Поздрави боговете от мен“, от която сме избрали малка част, е първата, която дава по-цялостна представа за неговото творчество.

Върху поведението все повече трябва да влияе характерът и все по-малко темпераментът. Душевната слабост, която възниква и при най-малката критика, е като болните части на тялото, които не понасят и най-леко докосване.

По какво ще познаем свършека на света? – питат учениците.

По това ще познаете, когато Природата започне да проституира, значи дошъл е краят – отговори учителят.

Тя е била богата. Завидно богата – продължи той. Но от много време насам Природата прогресивно обеднява. Дошло е времето, когато проси. Чука от врата на врата и проси милостиня. Това е сега.

Но хората й дават много малко. Повечето я пъдят. Те толкова са свикнали да я гледат по телевизията и по цветните картички, че когато я видят на собствената си врата, и изобщо не й вярват и я нагрубяват. Един път я срещнах на улицата. Доста зле изглеждаше. Облечена в стари дрехи с мазни петна по тях, тя протягаше ръка.

Стори ми се, че повечето хора я отминават. Отминах я и аз. Впоследствие съжалявах. Друг път не съм я виждал. Сега знам, че хората се страхуват от нея. Тя все повече се отдалечава от тях. Ще дойде време, а това е сигурно, защото съм го чел, но няма да ви кажа къде, когато Природата ще започне да проституира.

Това ще бъде нейният последен опит да стане отново богата и да бъде с хората.

Тогава ще настъпи краят на света.

ГРАДИНАТА НА СВЕТА

Пророкът:
Орелът кацна на земята,
голям е като слънце с огнени черти,
от погледа му идва вятър,
разпръснал всичките съзвездия преди.

Виж колко е нещастна
науката, в която вярваш ти,
тук пише „Идва краят“.
И никой няма да прости.

Дебели учени не вярват,
че са погълнали напразно
цял живот.
На стройни дипломи се радват,
маришируват с триумфален ход.

На пътя виждат всички –
бариерата стои,
един железничар смутен
ме гледа с питащи очи.

Моралът, чичко застаряващ,
се чуди как да се самозадоволи.
Приел е ролята на страдаш
и гледа по паважа в публичните дни.

Войската е богатство,
което имаш ти,
те чакат в твоя поглед
вселената да се спаси.

Малката лигла:
Задъхано приличам,
разкъсано живея,
след свойте стъпки тичам
и плувам във мъгла.
Сега!

Не, не, не, не обичам
да, да, да, да живея.
И всяка сутрин плача
в градината на света.

Не да не да не да не да не викам
Не да не да не да не да не пея
Не да не да не да не да не скачам
в градината на света.
Градината на света.

АПОКАЛИПТРА
Настъпва краят на света.
Засвирва седмата тръба.
От сто отрязани глави
една си ти.

Набит на кол евреин плах,
диалози води със своя страх.
И ти с целувка го дари.
Не си мисли, че той си ти.

Аз нося светлина, само че съм без глава.
Бръкни в торбата със глави и мен вземи.
Апокалиптра, това си ти. Смъртта е в твоите очи.
Махни нагоре със ръка, ще дойде с теб накрай света.

Свещеници във ред вървят,
но те не могат да го спрат.
Това е краят на света,
последен ден и светлина.

Съдът ще бъде справедлив
и ще накаже всеки жив.
Виж Тончо Русев как крещи.
В казана нека, нека ври!

Изстиналата ти ръка
се впива в дългата коса.
И ангелът със теб лети.
Спасен завинаги си ти.

През нарисувани очи
ще гледат скромните сестри.
Аз сам, разчупвайки плътта,
ще се излея над света.

САМО ДВАМА
С тебе май сме само двама,
малко, но не съвсем.
Продължаваме играта -
аз със теб и ти със мен.

Даже никой да не чува
наште песни засега,
корабът ще си пътува
във морето от неща.

Така че, само двама
ще влезнем с теб във храма.

Нестинарките във огън
влизат с босите крака,
ние с тебе ще докажем,
че има смисъл от това.

Който иска - да се маха!
Ние с тебе ще вървим.
Не е време за уплаха.
С огън нека да горим!

Така че, само двама
ще влезнем с теб във храма.

В спомените си от детство
няма да се връщам аз.
Пътят, който ни остава
е в очакване пред нас.

Видеото ни представя
чужди клипове безброй.
В клипа на живота собствен
аз съм главният герой.

Така че, само двама
ще влезнем с теб във храма.

Снимки: Нели Недева-Воева

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK