Ние трябва да решаваме какво е „красиво“, когато става въпрос за нашите собствени тела ~ Дженифър АНИСТЪН

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 8 снимки

„Отказвам да се чувствам виновна, защото тялото ми се променя с възрастта, или пък защото съм изяла цял хамбургер...“

Дженифър Анистън стана известна в средата на 90-те и в началото на 21 век с ролята си на Рейчъл Грийн в популярния американски комедиен сериал „Приятели“, роля, за която печели „Еми“, „Златен глобус“ и „Наградата на гилдията на актьорите“. Участва в над 50 филма, а от 2012 г. има звезда на Холивудската алея на славата.

Славата й изключително нарасна след петгодишния й брак с Брад Пит и още повече след последвалата им раздяла. От години медиите са силно разтревожени, че 48-годишната актриса все още не е станала майка, като измислени статии за бременността й и въображаеми ин витро процедури се публикуват ежедневно. Като отговор на този непрекъснат тормоз Анистън публикува следното писмо в Huffington Post.

(Jennifer Aniston and Justin Theroux)

Позволете ми да започна с това, че да участвам в клюки е нещо, с което никога не съм се занимавала. Не обичам да отдавам нито частица от енергията си, за да подхранвам един бизнес, изграден на лъжа, но силно желая да участвам в една голяма дискусия, която вече започна и която трябва да продължи. Тъй като не вземам никакво участие в социалните медии, реших да изложа мислите си тук, в писмена форма.

За протокола – не съм бременна! Но съм обременена. Обременена съм от ежедневното порицаване на външния ми вид, което се случва всеки ден и се представя под формата на „журналистика“, „свобода на словото“ или пък „новини за знаменитостите“.

Всеки ден аз и съпругът ми сме тормозени от десетки агресивни фотографи, които само ни дебнат да излезем от дома си, с надежда да заснемат „шокиращи“ снимки, без да ги интересува какъв ефект има това върху нас или пък върху нещастните пешеходци, които се оказват в близост.

Това, върху което искам да фокусирам вниманието ви е картината на това, което безумните таблоиди се опитват да представят пред всички нас.

Ако съм някакъв символ за някои от хората в обществото, то явно съм пример за лещата, през която всички ние като общество виждаме нашите майки, дъщери, сестри, съпруги, приятелки и колежки. Представянето ни като обекти и контролът, който се опитват да наложат над жените по този начин, са абсурдни и тревожни. Начинът, по който аз съм представена чрез медиите, е отражение на това как виждаме и представяме жените като цяло – измервани според някакъв изкривен стандарт за красота.

Понякога културните стандарти просто се нуждаят от различна гледна точка, така че всички ние да можем да видим какво представляват в действителност – колективно приемане и подсъзнателно споразумение. Всички ние участваме в това колективно споразумение.

Малките момиченца навсякъде поглъщат нашето споразумение, пасивно или не. И това започва от много рано. Споразумението, че момичетата не са хубави, освен ако не са невероятно слаби, не са достойни за вниманието ни, ако не изглеждат като моделите или като актрисите, които ни гледат от кориците на списанията – тези, които всички с радост купуваме. Това споразумение е нещо, което момиченцата впоследствие пренасят и в живота си на жени.

Тези „новини“ за знаменитостите се използват, за да се увековечи дехуманизирането на жената, чиято единствена цел, незнайно защо, става външният вид. Всичко това таблоидите правят чрез множеството си идиотски спекулации – „Дали тя е бременна?“, „Дали яде твърде много?“, „Отпуснала ли се е?“, „Дали бракът й е към своя край?“ и всичко това, защото снимките показват някои физически несъвършенства.

Преди си казвах, че таблоидите са като комикси, не трябва да се вземат сериозно, просто сапунени сериали за хората, на които им е много скучно или имат нужда от разсейване. Но не мога повече да се утешавам с това, тъй като реалността ясно ми показва, че превръщането на жената в обект, нещо, което аз изживявам от първа ръка, вече се случва в течение на десетилетия и оказва огромно влияние върху изкривения начин, по който се изчислява стойността на женската половина от човечеството.

Последният месец ми показа нагледно как ние определяме стойността на жената според брачния и майчиния й статус. Огромният размер на ресурсите, които пресата е вложила в това да разкрие дали съм или не съм бременна (за милионен път, но кой ти брои...) показва вкорененото в съзнанието на хората усещане, че жените са някак непълноценни, неуспешни или нещастни, освен ако не са женени с деца. По време на разследването на скучния ми личен живот се случиха масови разстрели, горски пожари, важни решения на Върховния съд, предстоящи избори, както и всякакви други много по-важни от новинарска гледна точка събития, за които „журналистите“ можеха да похарчат ресурсите си.

Ето какво искам да ви кажа по темата: ние сме пълноценни хора с или без съпрузи, с или без деца. Ние трябва да решаваме какво е „красиво“, когато става въпрос за нашите собствени тела. Това решение е наше и само наше. И ние ще вземем това решение за себе си, а и за младите момичета в този свят, за които сме примери за подражание. Нека вземем това решение съзнателно, извън суетата на таблоидите. Не е нужно да се омъжваме или да раждаме деца, за да се чувстваме пълноценни. Имаме възможност да определяме собственото си щастие сами за себе си.

Уморена съм да бъда герой в тази история. Да, може да стана майка един ден и след като това представлява такъв интерес, вие ще сте първите, които ще уведомя. Но не съм в преследване на майчинството, защото се чувствам непълноценна по някакъв начин, както медиите и цялата култура, изградена около тях ни кара да вярваме. Отказвам да се чувствам виновна, защото тялото ми се променя с възрастта, или пък защото съм изяла цял хамбургер за обяд, или съм била снимана от лош ъгъл и медиите излизат по тези поводи с новината: „Бременна или дебела“. Да не споменавам неудобството, което произтича от това да бъда поздравявана от приятели, колеги или непознати заради измислена от медиите бременност, което в някои дни се случва на всеки два часа.

От годините опит с медийните практики знам, че нищо при тях няма да се промени, поне не в скоро време. Това, което може да се промени е нашето съзнание и реакцията ни на токсичните съобщения, заровени в тези на пръв поглед безобидни „новини“, поднесени ни като истини, които обаче оформят нашите представи за това кои сме всъщност. Имаме възможност да решим дали да „изядем“ това, което ни се сервира, и един ден може би таблоидите ще бъдат принудени да видят света през един по-различен, по-хуманен обектив, тъй като потребителите са спрели да купуват лъжите, които поднасят като продукт.

Jennifer Aniston in Friends, created by David Crane and Marta Kauffman, 1994-2004

Jennifer Aniston in RockStar, directed by Stephen Herek, 2001

Jennifer Aniston and Owen Wilson in Marley & Me directed by David Frankel, 2008

Jennifer Aniston and Steve Zahn in Management, directed by Stephen Belber , 2009

Jennifer Aniston and Kevin Costner in Rumor Has It, directed by Rob Reiner, 2005

Jennifer Aniston and Adam Sandler in Just Go with It, directed by Dennis Dugan, 2011

Jennifer Aniston in Cake, directed by Daniel Barnz, 2014

Снимки: theplace2.ru, aceshowbiz.com, starschanges.com, yahoo.com

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK