Назаем от киното

„Мама си тръгна, защото в продължение на години аз се опитвах да я превърна в друг човек.”

(Meryl Streep, Justin Henry and Dustin Hoffman in Kramer vs. Kramer directed by Robert Benton, 1979)

В края на 1978 г., 41-годишният Дъстин Хофман се спуска по нанадолнището на своя брак с Ан Бърън. Макар вече утвърден актьор, доказал безспорния си талант в „Абсолвентът”, „Малък голям човек” и „Цялото президентско войнство”, по същото време кариерата на Хофман е в застой. 27-годишната Мерил Стрийп е позната повече като театрална актриса и с участието си във филма „Ловецът на елени”, в който си партнира със звездите Де Ниро, Джон Савидж, Кристофър Уокън и Джон Казейл – мъжът на сърцето й, който умира от рак преди филмът да види бял свят. „Крамър срещу  Крамър” на режисьорът Робърт Бентън, изправя отчаяният Хофман и скърбящата Стрийп един срещу друг в една от най-разтърсващите семейни драми, създавани в киното. Не защото проблемът за разбитото семейно щастие е нов, а защото играта на двамата актьори е изумителна, истинска, човешка. Защото и двамата използват интуицията и огромния си талант, за да пренапишат и отстояват посвоему създадените от писателя Ейвъри Корман образи на работохолика Тед Крамър и съпругата, която го напуска - Джоана Крамър.

Едноименният роман на Корман „Крамър срещу Крамър” е публикуван през 1977 г. и разказва историята на прехласнатия по работата си Тед, който не намира време за тревогите на своята Джоана, нито пък за сина си Били. Любовта отдавна е напуснала техния дом – така постъпва и Джоана, която си тръгва и оставя в него всичко – спомените, съпруга си и 7-годишното си дете.

(Meryl Streep in Kramer vs. Kramer directed by Robert Benton, 1979)

(Meryl Streep and Dustin Hoffman on the set of Kramer vs. Kramer directed by Robert Benton, 1979. Photo by Holly Bower)

(Dustin Hoffman on the set of Kramer vs. Kramer directed by Robert Benton, 1979)

Дъстин Хофман е първият избор на режисьора за ролята на Тед Крамър. Мерил Стрийп изобщо не присъства в списъка на обсъжданите актриси за главна роля. Тя е непозната за киното млада театрална надежда. Когато Хофман чува коментарите за бъдещото й прослушване, той си спомня драматичната й любов с големия актьор и негов близък колега Джон Казейл. И това ще се окаже един от козовете, които Хофман интелигентно ще пусне в действие по време на снимките. Самият той съветва режисьора и продуцента, че Мерил Стрийп ще бъде добър избор за главна женска роля в „Крамър срещу Крамър”. Но макар и непозната като актриса, прочитайки сценария, Мерил не е съгласна да изиграе съпругата, описана от Ейвъри Корман. Стрийп я определя като „чудовище, принцеса и задник” едновременно, и споделя, че ще влезе в този образ единствено ако изрази човешката емоция и болката на една майка, не виждаща друг изход за семейството и за себе си, освен бягството от дома. Мерил предлага толкова истински сценарий за развитието на своя образ като Джоана, че убеждава всички от екипа в правотата си. По време на снимките става така, че Дъстин Хофман и Мерил Стрийп действително се изправят един срещу друг и използват всички възможни средства, за да провокират личните си болки и тъга. В един миг Хофман съзира срещу себе си образа на омразната  феминистка, която наистина го е напуснала – бившата си съпруга Ан. И самият той използва слабостта и страданието на Стрийп относно загубата на любимия й Казейл, за да извлече на снимачната площадка най-ярките сблъсъци помежду им в „Крамър срещу Крамър”. Хофман  се справя блестящо и с малкия си партньор във филма – Джъстин Хенри в ролята на 7-годишния му син Били. Той го подготвя за драматичните сцени, карайки го да си представи, че любимото му куче е умряло и че скоро ще се раздели завинаги с приятелите си от филмовия екип и никога вече няма да ги види.

Филмът излиза на екраните в САЩ през декември 1979 г., а в началото на 1980 г. получава 9 номинации „Оскар”. На бляскавата церемония, под звуците на Вивалди и неговия концерт за две мандолини в С мажор, който е основна тема в „Крамър срещу Крамър”, своите заслужени „Оскари” получават Дъстин Хофман, Мерил Стрийп, продуцентът Станли Джеф за най-добър филм, Робърт Бентън за най-добър адаптиран сценарий, и още веднъж за най-добра режисура. Успехът на филма е феноменален и донася още 4 награди „Златен глобус”, 3 статуетки „Давид ди Донатело” 1980 г. и е признат за „Най-добър чуждоезичен филм” от Японската академия за 1981 г.

За родителската обич, готова да премине всички граници и човешките слабости, на които всички сме подвластни, с думите на Тед Крамър и неговите думи към малкия Били.

БИЛИ, плачейки: Искам си мама, искам си мама! Мамо…
Тед КРАМЪР: Обаче имаш само мен!

***

БИЛИ: Татко, съжалявам!
ТЕД: И аз съжалявам. А сега заспивай, защото стана много късно.
БИЛИ: Татко…
ТЕД: Сега пък какво?
БИЛИ: Ти ще си заминеш ли?
ТЕД: Ще остана тук с теб. Няма лесно да се отървеш от мен.
БИЛИ: Мама затова замина, нали? Защото бях лош.
ТЕД: Ти така ли си мислиш? Не, не… Няма такова нещо, Били. Майка ти много те  обича. Причината да замине няма нищо общо с теб. Не знам дали ще успея, но ще се опитам да ти обясня. Според мен мама си тръгна, защото в продължение на години аз се опитвах да я превърна в друг човек. В съпругата, която си представях, че трябва да е. А тя…, тя бе различна. Тя дълго се мъчеше да бъде каквато я исках, опитваше се да ме направи щастлив. Като видя, че не  успява, опита да поговори с мен. Но аз не я слушах, защото бях твърде зает да мисля за себе си. Смятах, че ако аз съм щастлив, то и тя е щастлива. Но дълбоко в себе си тя е била много тъжна. Мама остана тук по-дълго, отколкото искаше, защото много те обича. А накрая си тръгна, защото повече не можеше да ме издържа. Тя си замина не заради  теб, а заради мен. Спи сега, защото стана много късно. Лека нощ.

БИЛИ: Да спиш в кош.
ТЕД: Да сънуваш грош.
БИЛИ: Татко, обичам те.
ТЕД: И аз те обичам.

(Meryl Streep in Kramer vs. Kramer directed by Robert Benton, 1979)

(Meryl Streep in Kramer vs. Kramer directed by Robert Benton, 1979)

(Dustin Hoffman and Justin Henry in Kramer vs. Kramer directed by Robert Benton, 1979)

(Justin Henry and Meryl Streep in Kramer vs. Kramer directed by Robert Benton, 1979)

(Dustin Hoffman and Justin Henry in Kramer vs. Kramer directed by Robert Benton, 1979)

(Justin Henry, Dustin Hoffman and Meryl Streep in Kramer vs. Kramer directed by Robert Benton, 1979)

(Dustin Hoffman, Justin Henry and Meryl Streep in Kramer vs. Kramer directed by Robert Benton, 1979)

(Dustin Hoffman and Justin Henry in Kramer vs. Kramer directed by Robert Benton, 1979)

(Meryl Streep and Dustin Hoffman with their Oscars for Kramer vs Kramer at the Academy Awards, 1979)

Снимки: The Red List