Не намерих любов, затова ще търся богатство ~ Елдар РЯЗАНОВ и неговият „Жесток романс”

Назаем от киното

„Търсих любов, но не открих… На мен гледаха и гледат като на забавление. Не намерих любов – затова ще търся богатство” ~ ЛАРИСА

Навярно нито един филм на легендарния режисьор Елдар Рязанов не получава толкова противоречиви отзиви, както се случва с неговия „Жесток романс”. Това е своего рода експеримент – до онзи момент Рязанов никога не е екранизирал руска класика, още повече, че по пиесата на А.Н. Островски „Бесприданница” е заснет филм още през 1936 г. Новият прочит е посрещнат с раздразнение и гневни критики – „Жесток романс” е наречен откровена пошлост. А по време на самите снимки, се случват интересни, забавни, а често и трагични епизоди.

Още в самото начало, Елдар Рязанов е наясно кого иска в главните мъжки роли на филма си – в образа на Сергей Паратов той си представя Никита Михалков, а Карандашев е поверен на актьора Андрей Мяхков. Без тези артисти режисьорът е категоричен, че няма да снима, затова изисква съгласието им преди цялата подготовка на снимачния процес. В ролята на майката на Лариса, Харита Игнатиевна, Рязанов вижда единствено Алиса Фрейндлих. Затова всичко минава без пробни снимки, само главната героиня е избрана сред няколко претендентки. Изборът пада на 23-годишната Лариса Гузеева, а „Жесток романс” се превръща в нейния бляскав дебют. Гузеева признава, че няма нищо общо с екранния си образ като Лариса Огудалова – по онова време тя е истинско хипи, пуши „Беломор”, изразява се грубо и нецензурно и се явява на пробните снимки със скъсани дънки. Опитът на нещастната любов е съвсем непознат за нея. Елдар Рязанов си спомня: „Не всичко в нея бе подходящо, разбира се, не през цялото време аз бях уверен, че това е нашата героиня, но всички останали актьори проявиха великолепна солидарност и добро отношение към младата Лариса, подкрепяха я, разсмиваха я, споделяха своя опит… В началото нейното професионално невежество беше наистина безгранично, но докато снимахме последните епизоди, работата с нея бе станала много по-лека”.

Снимките едва не костват живота на Андрей Мяхков. По сценарий, неговият герой се впуска да настигне с лодка отплувалата с „Ласточка” любима. Актьорът не забелязва как доплува съвсем близо до парахода и се забива в носа му с своята лодка. Тя се преобръща, а актьорът потъва под водата. Независимо от сериозната ситуация, той реагира спокойно, а след това споделя: „Помислих си, колко нелепа ще бъде подобна гибел. Просто за всичко да обвинят снимачния екип и режисьора Рязанов. Не ми се искаше да става така. Веднага си помислих за съпругата си, за дома си в Москва и ми стана удивително спокойно”.

Рязанов още от началото на филма решава, че ще кръсти творбата си другояче и ще се дистанцира от пиесата на Островски и едноименния филм „Бесприданница”. Заглавието „Жесток романс” се появява от само себе си. Режисьорът признава, че самият той им слабост към романсите. По време на снимките, които протичат в Кострома на река Волга, Михалков често устройва банкети за екипа, с настоящ Паратовски размах – песни и танци с цигански оркестър от здрач до зори. Веднъж, докато актьорите чакат забавените си заплати, Никита Михалков отива на лов, застрелва мечка и цяла седмица храни колегите си подобаващо. „Отново се изяви!”, коментира хулиганския кураж на Михалков режисьора.

Критиката прави „Жесток романс” на пух и прах. Филмът е наречен опошлена и опростена адаптация по пиесата на Островски. И още – че на фона на филмовите корифеи Никита Михалков, Мяхков и Фрейндлих, начинаещата Лариса Гузеева изглежда напълно безпомощна. Въпреки всичко, година след излизането си на голям екран, филмът е гледан от над 22 милиона зрители, а списание „Советский экран” го признава за най-добър филм на 1985 г. Никита Михалков пък е избран за актьор на годината и за един от най-красивите актьори на Съветското кино.

Никита Михалков ~ А цыган идет (Мохнатый шмель на душистый хмель...)