Дайте на човека всичката свобода на света и той ще се превърне в животно | Андрей КОНЧАЛОВСКИ

Животът е липса. Изобилието - смърт.

Животът – той е болка, да. Дървото всичко го боли. Но все пак, това е преди  всичко желание. Животът е липса. Изобилието - смърт. Видите ли преситен поглед и липсата на всякакво желание, това е краят, животът е свършил. Трябва да пестим своите желания, докато ги имаме. И творчеството, и всичко останало. Гладът удължава живота. Ситостта доближава до смъртта.

Дефицитът ражда удивително усещане за удоволствие. Когато гладувам или съм на диета, се появява едно съвършено различено отношение към храната и вкуса на хляба. Дефицитът е нужен във всичко. В свободата, дефицитът е нужен, дори необходим. Дайте на човека всичката свобода на света, и той ще се превърне в животно.

Човешките права – те са химера и лъжливи движения на европейската цивилизация. Те са огромна диктатура на лъжата. Правата на човека никъде не се съблюдават. Всички велики цивилизации са построени на задължения, не бива правата на човека да бъдат поставяни над неговите задължения. Онези, които не изпълняват задълженията си, не могат да имат права. Вижте китайската цивилизация, християнската цивилизация – в тях има предимно задължения. Когато човек получи всички права, той, грубо казано, губи човешкия си облик. Какво означава задължения? Това е културата! Според мен, либералната европейска мисъл води към пропаст, защото тя фетишизира правата. Това е път към Ада. И в този смисъл, аз съм мракобесник.

Глобализацията унищожава суверенитета на държавите. Законът на пазара, когато търсенето определя предлагането, води до унищожаване на културата. Защото търсенето винаги е по-ниско, отколкото трябва да бъде. Масовостта е погубваща. На човека е присъща индивидуалността. Неслучайно в Библията е казано, че пътят нагоре е труден и тесен. Човек живее лесно, като не прави усилие, а без усилие няма израстване. Често казвам на своя син, че хората, които четат книги, ще управляват онези, които не четат.

Ние всички се променяме. Не се променят само идиотите. С възрастта се появяват други илюзии. Защо илюзии? Защото на всеки 10 години си казваме: О, какъв съм бил глупак! На 30 си мислим, че на 20 сме били глупави, а на 40 си мислим, че на 30 сме били наивни. Така е и на 80 – мислим си, че на 70 сме били млади хора.

Нужен ли е ум на актьора? Сложна работа. Великите актриси притежават колосална мъдрост. Вземете Джулиета Мазина, Ана Маняни, Инна Чурикова – те са велики актриси. Но мъдростта им е феноменална. Великият актьор може да бъде и необразован, наивен. Актьорът може да бъде много глупав човек, но велик актьор. А може да бъде много умен, но лош актьор. Тук няма формула. Инокентий Смоктуновски – той не беше интелектуалец, но беше гениален актьор. Има и актьори нарциси – у тях присъства определен нарцисизъм, който издава тяхната същност и показва ниско IQ. Изобщо, за мъжете е противоестествено желанието да се харесат на останалите. Това е чисто женско начало. Желанието да се харесаш е присъщо не само на актьорите, но и изобщо на творческите натури. На писателите, например. Всичко е много индивидуално. Мисля, че Бунин е обичал да бъде харесван, а Чехов не е могъл да търпи това. Завиждам на хората, които могат да заставят другите да плачат без собствени сълзи. За мен в този смисъл Константин Симонов е феноменален. Неговият прочит на стихотворението му „Жди меня”, е шедьовър на мъжкия талант.

Източник: РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА
Снимки: 
vprokate.ru, premia-slovo.ru

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK