Успехът може да убие човека в човека ~ Кевин СПЕЙСИ

„Аз съм актьор и това е моята професия. Аз не съм кинозвезда. Кинозвезда не е професия.“

Кевин Спейси е уникална личност и неповторим талант. Носител е на две награди „Оскар“ – за „най-добра поддържаща роля“ във филма „Обичайните заподозрени“ и за „най-добър актьор“ за ролята си в „Американски прелести“. Освен това е командор на Британската империя от 2010 г. заради приноса му към драматургията.

През тийнейджърските си години Кевин Спейси бива изгонен от училище заради буйния си нрав. Впоследствие баща му го изпраща във военно училище, от където Кевин също е изгонен след участие в сбиване. Актьорството канализира в правилната посока неспокойната му същност. Когато разбира, че сцената е неговото призвание, младият Спейси се захваща упорито да работи всичко, което намери, за да плати обучението си по актьорско майсторство в школата „Джулиард“.

Започва кариерата си на театралната сцена, на която се представя толкова блестящо, че Холивуд веднага си го присвоява. Следват невероятните му роли в „Обичайните заподозрени“, „Нощем в градината на доброто и злото“, „Поверително от Ел Ей“, „Американски прелести“, „Кей Пакс“, „Мъжете, които се взират в кози“ и още много други незабравими превъплъщения.

Изявите му в киното не приключват само с актьорската игра. Спейси се изявява и като режисьор, сценарист и продуцент. Упорито крие личният си живот с мотива: „Когато играя, се стремя да ви убедя, че съм някой друг. Ако знаете всичко за мен, как бих могъл да ви накарам да мислите, че съм друг човек?“

Чувствам, че всеки, който успее да се изкачи нагоре, има отговорността да спусне лифт надолу и да помогне и на останалите да се изкачат.

Успехът е като смъртта. Колкото по-успял ставаш, толкова по-високо на върха е къщата ти и толкова по-високи стават оградите.

Успехът може да убие човека в човека.

Важният въпрос на живота ни е: какво бихме направили, ако постигнем голям успех? Ще си купим много къщи, много коли, много неща, ще сме богати, дистанцирани и независими? Или ще превърнем целия този късмет в любов, която да разпръсваме наоколо.

Ако до двадесет годишната си възраст не си станал бунтар, нямаш сърце. Ако до тридесет не си постигнал равновесие, нямаш ум.

Всички сме жертви на собствената си арогантност на моменти.

Понякога ставам сам на себе си противен. И тогава мисля: време е да говориш с други хора.

Хората трябва да уважават различията си. Аз съм различен от това, коет на някои хора име се иска да бъда.

Хората си имат различни причини за това как живеят живота си. Не можеш да ги поставиш в общ калъп.

В живота всичко е въпрос на възприятия.

Свикнал съм хората да мислят, че съм луд. И знаете ли? Харесва ми.

Често човекът, който е най-логичен, е този, който всички наричат побъркан.

Винаги бъдете готови да поемете в нова посока.

Непрестанно съм вярвал, че тези които поемат рискове, биват възнаградени.

Ако има нещо, срещу което възразявам е актьорите да се оплакват колко е трудна работата им.

Много малък разбрах, че имам способността да разсмивам майка си. Това е един от най-хубавите звуци, които съм чувал.

Вярно е, че науката е много важна, но нека не пренебрегваме детското въображение.

Разказването на истории ни помага да се разбираме, показва ни проблемите на съвремието ни и инструментите, с които можем да се справим с тях. Киното и театърът са мощни средства, чрез които може да се помогне на младите да развиват способността си за комуникация и взаимодействие. Помагат им сами да подобряват собствената си увереност.

Играх в една пиеса на име „The Ice Man Cometh’” в Олд Вик в Лондон и по средата на най-тихия момент от второто действие, един телефон започна да звъни. Почувствах, как гневът се образува в пръстите на краката ми, надига се и излиза от устата ми, по-силно от всичко останало, което съм казал на сцената. Погледнах към публиката и казах: „Кажи им, че си зает!” След което получих вълна от ръкопляскания.

Аз живея в мълчание. Никой не е в правото си да мен накара да разказвам за себе си това което не считам за нужно.

Смятам, че е тъжно, че защото не разправям с кого спя, ме наричат „мистериозен“. Имаше времена, когато щяха да ме наричат „джентълмен“.

Аз съм актьор и това е моята професия. Аз не съм кинозвезда. Кинозвезда не е професия.

Старая се да работя над това, което ме трогва, което ме интересува и което ми създава препятствия, а и на публиката това изглежда й харесва.

Продължавам да работя с удвоена енергия, за да убедя сам себе си, че заслужавам своите награди.

Снимки: Alchetron, WallpaperSafari

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK