За да преживявам, имам нужда от съвсем малко - от слънце и кокосово мляко ~ Дъстин ХОФМАН на 80

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 16 снимки

Роден на 08.08.1937 г. в Лос Анджелис

(Dustin Hoffman in John and Mary directed by Peter Yates, 1969. Photo by John Dominis)

Станах актьор просто защото изтървах всички възможности да бъда нещо друго.

Когато станеш знаменит, преставаш да се боиш от смъртта. В мига, в който си станал звезда, ти вече си умрял.

Повече от всичко най-много съжалявам за това, че не станах джаз музикант.

Не обичам Холивуд, но никога не бих критикувал крупните филмови студия. Представете си само, че вече сте профукали 65 милиона долара за филма, още толкова за реклама, и още и още…  Ако на мен ми възложеха да се разпореждам с милионите за кино, щях да легна на пода и да стена от страх. Една малка грешка – и те разпердушинват.

Единственото удобство на това, че си знаменитост, е възможността да вдигнеш слушалката и просто да позвъниш на друга знаменитост.

Завиждам на хората, които могат просто да се любуват на залеза. Странно нещо, но когато видя залез, винаги си мисля, как бих го заснел. По тая причина, винаги съм считал отпуската за някакво нелепо безделие.

Винаги се чувствам излъган и непълноценен, когато мисля за това, че нямам възможност да почувствам какво е да бъдеш бременен, да износиш дете и да го кърмиш от гърдите си.

Боя се от всичките си 6 деца. Защото те знаят за мен онова, което никой друг не знае.

Завиждам на онези, които сега са на 20. Когато аз бях на 20, можех да стана единствено сервитьор или таксиметров шофьор.

Много обичам да разказвам вицове. Струва ми се, те са сродни на поезията, но са по-удобни от нея, защото по-лесно се разбират.

(Dustin Hoffman as Salvador Dalí by Herb Ritts, 1996)

Ценността на изкуството лесно може да бъде поставена под съмнение. Да предложим, че гори Лувърът. В пламъци са две неща – Мона Лиза и случайно заблудила се улична котка. А вие имате време да спасите само едно от двете. Кое ще изберете? Спомням си, че когато бях на 20, често обсъждахме тая  ситуация с приятели – на чаша вино. Само дето не помня, какво решихме тогава.

Никога за нищо не питайте актьорите. Защото единственото, което те искат е внимание. „Вижте ме – отивам да се къпя!”, „Вижте ме - отивам да сера!”

Животът е лайнян, но това не значи, че не бихте могли да му се насладите.

Неотдавна разбрах, че съм изгубил цялото си уважение към актьорите. Всичко, които правим – това е просто имитация на бога, нищо повече.

Обожавам Джони Деп – ето кой прави само това, което обича и не се опитва да бъде звезда.

Много добре се отнасям към актьорите, които постоянно си забравят ролята. Приятно е да срещнеш някой, който прилича на теб.

Веднъж попитах Лорънс Оливие защо продължава да играе на такава преклонна възраст. И той започна да крещи: „Виж ме! Погледни ме! Погледни ме! Аз съм стар сбръчкан пръдльо, но все още съм център на вниманието!”.

Смъртта ни касае тогава, когато гледаме своите стари фотографии. Някой нарича това спомени, но за мен винаги е приличало повече удар в стомаха, напълно лишаващо ни от сила.

Възможно е малцина да споделят мнението ми, но когато виждам бездомни, убийци или мерзавци и пияници, аз започвам да си представям техните снимки като млади. И на тези снимки те са такива, каквито сме били и ние с  вас. И онова, че ние не сме станали като тях, е просто удивителна, необяснима случайност.  

Чувството, че смъртта не е така далеч, често ме наляга. И винаги се опитвам да водя с нея една игра. Навремето си казвах – ей, приятелю, не си изживял още и половината си живот. Като навърших 40, си казах – е, това не е даже половината. После станах на 50 и си помислих – добре, сега си на средата на пътя. После навърших 60 и си рекох – знаеш ли, струва ми се, че започвам да чувствам нещо като криза на средната възраст. И чух нещо като отговор – „Средна възраст ли, по дяволите! Дъстин, колко хора на 120 години познаваш!?”

Dustin Hoffman in Little Big Man directed by Arthur Penn, 1970

Sydney Pollack and Dustin Hoffman in Tootsie directed by Sydney Pollack, 1982

Dustin Hoffman and Justin Henry in Kramer vs. Kramer directed by Robert Benton, 1979

Meryl Streep and Dustin Hoffman in Kramer vs. Kramer directed by Robert Benton, 1979

Dustin Hoffman in Straight Time directed by Ulu Grosbard, 1978

Dustin Hoffman and Robert Redford in All the President's Men directed by Alan J.Pakula, 1976

Dustin Hoffman and Jon Voight in Midnight Cowboy directed by John Schlesinger, 1989

Dustin Hoffman in The Straw Dogs directed by Sam Peckinpah, 1971

Dustin Hoffman in Papillon directed by Franklin J. Schaffner, 1973

Dustin Hoffman and Nicole Kidman in Billy Bathgate directed by Robert Benton, 1991

Dustin Hoffman in Straight Time directed by Ulu Grosbard, 1978

Dustin Hoffman and director Sydney Pollack on the set of Tootsie, 1982

Dustin Hoffman and Arthur Miller on the set of Death of a Salesman directed by Volker Schlöndorff, 1985

Meryl Streep and Dustin Hoffman with their Oscars for Kramer vs Kramer, 1979

Снимки: theredlist.com, celebHealthy.com         

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK