Изпитанието на ситостта понякога е по-трудно от изпитанието на бедността ~ Пьотър ТОДОРОВСКИ

Режисьор, сценарист, кинооператор, актьор и композитор, който често сам пише музиката за своите филми. Когато личности като Пьотър Тодоровски си тръгнат от белия свят,, хората казват: „Отиде си една епоха.” Минал през ужасите на глада и войната, герой от Великата Отечествена, акомпанирал на китара на Висоцки при записите на неговите песни, заснел филми като „Вярност“, „Любимата жена на механика Гаврилов“ (1981), „Интермомиче“ (1989), „Анкор, още Анкор“ (1992) и „Военно-полеви роман”, за който през 1985 г. получава номинация за „Оскар”, носител на най-големите държавни отличия на Украйна и Русия. В своя дълъг творчески път, Тодоровски остава верен на един-единствен герой – обикновения човек.

За човека, изкуството и войната, с думите на големия творец.

(1925 ~ 2013)

Умът и талантът не винаги се съвместяват у човека. Има много хубава пословица: „Колкото по-глупав е фермерът, толкова по-големи са картофите”. Това често се случва в изкуството.

Не обичам много образованите жени. Които се носят със страшна сила. Това е противно.

Всички инфаркти започват много преди старостта.

Когато за пръв път тръгваш в атака не се боиш. Тичаш като теленце. Но като те ранят и трябва отново да станеш от окопите, ти вече си друг човек.

Войната – това са 4 години живот в нечовешки, противоестествени условия. Там имаше всичко – жестокост и несправедливост, любов и смърт, храброст и страх, бездарни командири и героични войници, предателство и саможертва.

Аз не снимам за войната, аз снимам за хората на войната. Мен ме интересува човека.

Пётр Тодоровский, Съёмочная группа фильма „Анкор, ещё анкор”

За войната може да се разкаже тихо.

Човекът е единственият предмет, ако трябва да се изразя грубо, който подлежи на разглеждане в изкуството.

Казват, че режисьорът умира в актьора. Затова трябва да умреш в добър актьор. В лошия, по-добре недейте…

Артистът е единственият, чрез който режисьорът може да поговори с вас. И колкото по-талантлив е актьорът, толкова по-интересен е филмът.

Лошият актьор илюстрира своите чувства, добрият актьор се раздава – той живее, чувства, преживява, страда, плаче истински… Смоктуновски преживя инфаркт, Евгений Леонов – инфаркт, Евгений Евстигнеев – инфаркт. Лошият актьор си капе глицерин в очите, за да заплаче.

Днес е сложно да се събере добър снимачен екип. Всички са в една голяма поза. Всички искат най-добрата апаратура. А аз заснех „Военно-полеви роман” с две ръчни камери.

Има хора, които се опитват нещо да докажат. А някои просто седят и наблюдават, как поточето се влива в реката, как врабчетата се борят за трохичките хляб. Трябва и за това да намираме време.

Владимир Высоцкий и Пётр Тодоровский на съемках кинопробы „Баллады об оружии” к фильму „Бегство мистера Мак-Кинли”, 1973

Владимир Высоцкий и Пётр Тодоровский на съемках кинопробы „Баллады об оружии” к фильму „Бегство мистера Мак-Кинли”, 1973

Източник: izbrannoe.com
Снимки: MR7.ru, Культура.РФ, kosolapov.livejournal.com, liveinternet.ru, echo.msk.ru

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK