Щастието
Щастието, за да съществува, изисква много от човека. А енергията, с която ни е заредила природата, понякога отслабва, изчерпва се. Преживяла съм и радости, и скърби. Бивала съм горда, но съм познала и срама. Всичко, което е отредено за човека, със своите лоши и добри страни, се е докосвало до мен. Щастието се измерва с факта, че живеем.
Самочувствието
Самочувствието е увереност. Да си уверен в себе си. Имам самочувствието на щастлива актриса – бях отрупана с роли, за които може само да се мечтае. Киното ми даде популярност. То има много повече врати, много повече зрители, които допуска до себе си, отколкото тесните театрални двери. Негативната страна на самочувствието обаче е самозабравянето. Стремя се да се опазя от него. Аз спазвам принципа на нашия актьорски и чергарски начин на живот. Където ме поканят в страната ни, отивам. Убедена съм, че навсякъде има хора, които ще ме радват с присъствието си.
Принуда
Имам необходимост да общувам с духовната сфера. Вероятно това е от най-ранно детство. Като момиче обичах да се потапям в литературата. Това беше най-лесният допир с изкуството. Действителността, претворена по художествен начин. Литературата оказа силно въздействие върху ума и духа ми. Породи желание да се занимавам с изкуство. С изкуството на претворяването.
Качествата на актьора
Първо талант. После ум, за да го развива. Но най-вече мъдрост, за да го съхрани. Талантът трябва да се пази. Да го опазиш от саморазрушение. Важно е артистът, който има талант, да възпитава у себе си човека. Човекът в неговия огромен смисъл. С неговите морални измерения. Актьорската професия изгражда съзнанието на хората. Тя борави с духовната същност на човека.
Успехът
Постигнах успех много рано. Това възпита у мен и чувство за отговорност. Успехът винаги е поддържал у мен известна строгост. Взискателност към самата мен. Склонност към самоанализ. Без самодисциплина успехът е еднократен, мимолетен. Човек никога не може да бъде убеден предварително в успеха на каквото и да е начинание в изкуството. На мен популярността само ми е дала. Онова, от което съм била лишена, е било избрано съзнателно. Лишавала съм се сама. Имала съм нужда от липса. Нищо или някой за ми липсва.
Жена
Говори се, че женствеността е застрашена, че намалява. Природата ще се погрижи да я опази. Женствеността трябва да се развива. Трябва да се мисли повече за правилата на общуване, за емоционалната култура. Хубаво е мъжът до-дълбоко да се вглежда в очите на жената. Дори само от желание да я запази. Жената може всичко. Като доказва това обаче, прави лоша услуга на мъжа. Нося у себе си женското подчинение. Големия поклон пред мъжа. Защото съм жена в плътния смисъл на думата. Обичам да бъда подчинена, но без да губя своето аз. Имала съм и винаги ще имам любовта. Ако тя не ме придружава, сигурно няма да съществувам нормално.
Мечта
Никога не съм се разминавала с мечтите. Може би защото знам законите на съществуванието. Като си сложа една мечта, си я слагам съвсем наблизо. Така съм сигурна, че ще се изпълни. Не искам да се разочаровам. Това се отнася и за ролите.
Мисли
Мисля за смъртта. Смъртта, която се ражда заедно с нас. Мисля за заблудите и терзанията, които замъгляват съзнанието и ни потискат. Разсъждавам върху спасителната възможност да удължим живота си. Как ли? Като подчиним съществуванието си на десетте простички Божи заповеди. Не е ли това пътят към безкрая?
Мъжете
Харесвам тъмнокоси мъже със светли души. Ама къде са? И навремето хората си мислеха, че около мен няма място от мъже. Че не могат да припарят по-наблизо. Викам си, дали не останах ощетена от нечия любов? Но, не. От нищо не ме лиши съдбата. Получих всичко и от доброто, и от лошото.
От книгата „Невена Коканова: Коя съм…”, Георги Тошев, изд. Импулс
Снимка: БТА