Музиката e посредник между живота на ума и живота на чувствата ♫ Лудвиг ван БЕТОВЕН

Гений и един от най-великите творци на човешката култура. Неговите произведения са върхове в музиката – недостижими както по идейна насоченост, така и по художествени качества. Творбите му отразяват най-напредничавите и най-съкровените идеали на тогавашната епоха. В тях са вложени идеите за освобождаването на човека от социалното неравенство; в тях пулсира и несломима вяра, че щастието ще озари всички хора. Бетовен обаче, е дълбоко убеден, че за човешкото щастие трябва да се воюва. Няма сила, която може да се противопостави на човешкия дух и на борбата му за мир и щастие. Това са темите, които стоят в центъра на неговото творчество. Той създава своите произведения в период, малко по-голям от три десетилетия, но тия тридесет години представляват епоха в развитието на музиката. Малко са примерите в изкуството, когато за такъв кратък срок е правен толкова голям скок в развитието напред, както в музиката по времето на Бетовен, и то във всички жанрове. Най-забележителното и най-ценното в неговото творчество са деветте му симфонии. Неговите инструментални концерти, сонати за пиано, за цигулка и пиано, струнните му квартети и операта му „Фиделио“, са изключителни достижения в историята на музиката.

Лудвиг ван Бетовен е роден на 16 декември 1770 г. в Бон. Произхожда от стар фламандски музикален род, баща му е бил придворен певец. Детството на Бетховен е тежко и сурово, както и целият му живот, преминал през изпитания и в постоянна борба. Още от съвсем малък той започва да учи цигулка и пиано и проявява изключителното си дарование. Баща му, пияница и грубиян, в стремежа си да извлече полза от таланта на детето го заставя да свири почти непрекъснато. На 11 години Бетовен вече е сред музикантите в придворния оркестър, а две години по-късно се проявява и като органист. Истинско благотворно влияние върху талантливото момче оказва неговият учител Нефе. Идеите на Великата френска буржоазна революция завладяват и младия Бетовен и не го изоставят до края на живота му.

През 1792 г. Бетовен остава да живее във Виена. Там той учи при Албрехтсбергер и Салиери и завоюва първите си успехи и като изключителен пианист-импровизатор, и като композитор. Крайно взискателен към себе си, той унищожава всичко, което е написал до 25-годишната си възраст. Само за пет години, до 1800 г., Бетовен създава 21 опуса. Когато творческият гений на композитора блясва с пълна сила, Бетовен получава най-страшния „удар на съдбата“, както сам той се изразява – слухът му отслабва. В така нареченото „Хайлигенщадско завещание“, написано през 1802 г., Бетовен признава, че започва да чува тежко още през 1796 г., в началото на творческата си дейност. Композиторът се мъчи да крие недъга си, но това става невъзможно и той прибягва до помощта на „разговорни“ тефтерчета. За последен път се опитва да дирижира на една репетиция на „Фиделио“ през 1822 г., но вече не чува нищо и репетицията се проваля. Бетовен успява да завърши делото си благодарение на изключителната си воля, неизчерпаемата си енергия и вярата, че със своето творчество е полезен на човечеството. През второто десетилетие на века, той вече не твори така активно, тъй като здравето му рязко се влошава. Неговото най-забележително произведение, епохалната Девета симфония, прозвучава на 7 май 1824 г. С тази симфония, писана в нищета и с  разклатено здраве, композиторът се обръща чрез словата на Шилеровата „Ода на радостта“ към целия свят и призовава за мир, щастие и приятелство между хората. Бетовен умира на 26 март 1827 г. във Виена.
(със съкращения От „Книга за операта”, Любомир Сагаев)

♫♫

Ludwig van Beethoven. Portrait by Joseph Karl Stieler, 1820

Музиката е като мечта. Една мечта, която не мога да чуя.

Да свириш без страст е непростимо!

Музиката е по-възвишено откровение от всяка мъдрост и философия.

Сърцето – то е истинският двигател на всичко велико.

Бих написал 10 000 ноти, вместо една-едничка буква от азбуката.

Всеки, който изрича лъжа, няма чисто сърце и не може да прави добра супа.

Няма нищо по-непоносимо от това, да се налага да признаеш собствените си грешки.

Най-характерният отличителен белег на човек, е упорството при преодоляването на най-тежките препятствия.

Обичай свободата повече от живота.

Любовта изисква всичко и има право на всичко.

Няма нищо по-възвишено и прекрасно от това, да даряваш щастие на много хора.

Не съществува друг белег за превъзходство, освен добротата.

Животът е борба.

Изображения: Classic FM, Wikiwand

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK