Никога не вечерям с хората, с които работя ~ Уди АЛЪН

За личния подход към правенето на филми

Woody Allen, 1980

Не чета никакви рецензии. Ако покажа филма си на критик, който е против мен, независимо колко е добър филмът, той ще му намери недостатъци. Ако покажа най-лошия си филм на критици, които винаги са ме обичали, те все ще намерят нещо, за което да кажат добра дума. Но аз не чета критиките – не защото се отнасям с пренебрежение към тях, а защото не искам да се обърквам от противоречивите мнения.

Знам, че някои хора смятат, че не използвам достатъчно чернокожи във филмите си. Знам, че според други, съм твърде нарцистичен. Научих едно нещо много рано. Ако просто работиш, ако просто се опитваш да вършиш добра работа и не се разсейваш нито от неприятности, нито от удоволствия, нито от рецензии или изкушения, всичко си се подрежда само. Защото с годините трупаш дела и ако има нещо, което искаш да кажеш на хората, нещо, което има смисъл аз тях, то е там.

Не може да мислиш за пари. Имало е много случаи през годините, когато съм давал целия си хонорар на компанията, за да снимам още 5 или 10 дни. Случвало се е да работя по цяла година за без пари. Разбрах, че ако не мислиш за това и просто работиш, дори и парите идват сами. Затова най-добре е да работиш и да не се разсейваш. Откъсни се от света и просто работи. Аз винаги съм бил като щраус. Това има и своите недостатъци, но пък има и предимства. А предимствата са добри, особено ако си писател. Аз обичам да съм сам. Обичам да работя сам. Не обичам да споделям.

Да кажем, някой друг прави филм и го прави с удоволствие – самият процес на правене на филма го радва. После филмът излиза, има премиера и парти. Режисьорът изпитва удовлетворение от рецензиите, отива на връчването на „Оскар”-ите, получава признание и това го радва. Режисьорът и екипът му се радват искрено, те не са безчувствени. Аз пропускам тази радост в живота. Свършвам нещо и започвам да работя по друго и нищо не ме интересува. За мен удоволствието е в това да мога да работя и да бъда продуктивен, да не се влияя от критиката – била тя положителна, или отрицателна.

Аз не получавам удоволствие от човешкото измерение на това да си режисьор. Никога не вечерям с хората, с които работя. Не говоря много с тях, не се сближавам много с тях и така ми е добре. Други обичат да правят точно обратното. Работят в един филм с Хелън Хънт или Чарлийз Терон, или Шон Пен, и искат да вечерят с тях, да станат приятели, да се сближат и т.н. Но при мен не е така. Просто е въпрос на личен вкус.

На душевноболните в лудниците им дават да правят кошници или да рисуват – тази работа е добра за здравето. Ето затова аз правя филми. Преди години открих, че резултатите от филмите са винаги разочароващи и незадоволителни. Самото правене на филми трябва да носи удоволствие.

От „Уди Алън - Аз пиша чрез филми”, ИК Колибри, 2003 г.

Woody Allen in Annie Hall directed by Woody Allen, 1977