Прераждането в една или друга роля е Божия работа ♥ Емилия РАДЕВА

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 8 снимки

Нейните театрални и филмови превъплъщения са паметни. Фани Хорн от „Осъдени души”, Ема Бовари на Флобер, Елизабет Първа в „Мария Стюарт”, Зюлкяр от „Ребро Адамово”, Султана в „Иконостасът”, Юрталанката в „Снаха”, Марьола в „Татул”, Екатерина Каравелова в „Дело 205/1913 П. К. Яворов”, Невена в „Дом за нашите деца”. След 60 години на сцената и над 100 роли в киното, театъра и телевизията, Емилия Радева подрежда пъзела от срещите, белязали пътя й нагоре. Настоящата й книга „Ние, артистите” е за разочарованията и щастливите мигове, за трудностите и успеха, за любовта и предателствата. Книга за един забележителен живот и кариера, които продължават.

Ние, хората, сме резултат от една от игрите на Господ. Тази игра като че ли в най-голяма степен е заразила нас, жените и мъжете, посветили живота си на театъра и киното. Мъжете и жените, благословени да бъдат актьори. Обсебени да се раздават на хората. Любов, семейство, деца – всички с течение на времето те напускат, изоставят те, само твоята професия ти остава вярна до гроб. Спомените за преживяното, споделянето на моите героини от театъра и киното със забележителни, близки на душата ми актьори и актриси, ми дават сила да прогоня мъртвилото на ежедневието, като отключва сърцето и паметта си да оживеят отново скъпи за мен творчески срещи с тях.

Финалът на „представлението” живот е  смъртта. Тя слага край и на страха от самата нея. Смъртта е необходимост да се отървеш от биологично остарялото си тяло и да преминеш в границата между живота, който си изживял, и онзи, в който твоето „аз”, освободено, се оправя към други светове с надеждата да се материализира отново. Да се прероди в по-съвършено като биология,  ум и емоция същество.

Чехов е казал: „У човека всичко трябва да бъде прекрасно”. В най-голяма степен тази максима трябва да се прилага към актьора. Той би трябвало постоянно да се стреми към съвършенство – да изгражда себе си постоянно като професионалист и като личност.

Прераждането в една или друга роля е Божия работа. На пръв поглед всичко е свързано с професионалното умение, но има НЕЩО над теб, което те направлява. Аз предпочитам да го наричам талант. Той прави чудото друг човек – героят ти, да проникне в теб и да оживее… Чувстваш, че сякаш Божията промисъл те поема и води. С друго тяло, в друг свят, с друга душевност твоето „аз” се е променило, сливайки се с това на онзи човек, героя ти.

Актьорската професия ни дава самочувствието на човек и творец. Тя разкрива възможността за емоционално опознаване, възприемане и претворяване на персонажите – сценичните и филмовите. Тя е вълшебен мост между нас и публиката – зрителите. Той не е еднопосочен – ние стигаме до тях чрез словото и емоцията, а те, развълнувани, въвлечени в играта, стават наши партньори в общото преживяване. Без този партньор – Негово Величество Зрителя, актьорското изкуство би изчезнало.

Фрагменти от книгата: „Ние, артистите”, Емилия Радева, изд. Книгомания

Като Христина от филма „Сиромашка радост”

Във филма „Любовницата на Граминя” актрисата играе майка на Стефания Сандрели

Като Султана във филма „Иконостасът”, 1969 г.


С Апостол Карамитев във филма „Легенда за любовта”, 1957

С Апостол Карамитев във филма „Легенда за любовта”, 1957


С Георги Георгиев-Гец във филма „Матриархат” на режисьора Людмил Кирков, 1977

Като Фани Хорн в постановката „Осъдени души” в Театъра на армията, 1973 г.

Снимки: impressio.dir.bg, borianaantimova.blogspot.bg

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK