На всички нас, някой ден ни предстои да кажем: „Колко си прекрасен, Господи!” | Сър Бен КИНГСЛИ

Роден на 31 декември 1943 г. в Скарбъро, Англия.

За актьорската професия говорят твърде много глупости. Не съм сигурен, че хората разбират какво означава това в крайна сметка – да бъдеш актьор.

В детството си имах една пластмасова патица. Помня я, как се забравя това? Натисках я с ръка под водата, после отпусках хватката, а тя изскачаше като ракета на повърхността. Е, аз съм същият като тая патица.

Никога не съм се чувствал лишен от каквото й да било.

Струва ми се, че никога не съм просил милостиня. И това е достатъчно, за да се смятам за щастлив.

Ако трябва да бъда искрен, аз нямам никаква актьорска стратегия. Просто очаквам, кога изпратеният сценарий ще излезе от плика и ще ме удиви.

Главната роял във всеки филм я изпълнява режисьорът. Просто не всички се замислят за това.

В идеалния свят ти и режисьорът сте едно цяло. Така както в идеалния свят на линията на хоризонта, небето е неделимо от океана.

Скорсезе снима филмите като влюбен. Някой го прави като диктатор, друг като механик, а той – като влюбен. Скорсезе е толкова съсредоточен – за него е важно всичко и не съществува нищо незначително.

Дори да играеш убиец, опитай да откриеш нещо в него, което ти харесва. Иначе нищо няма да се получи с ролята ти.

Харесва ми да играя хора, които не се страхуват да изглеждат като идиоти в своята влюбеност. Така и трябва да бъде.

Не позволявайте на приятел да отведе жена ви – така ще изгубите и двамата.

Да бъдеш единственият оцелял – това е вина, която не е по силите на всеки.

Не съм от хората, които се чувстват самотни насаме със себе си.

Възрастта ти позволява да станеш по-прозрачен. Това е филтър, с който се сдобиваш неусетно – без значение дали искаш или не.

В Англия днес съм Сър Бен. „Мистър” просто изчезна някъде. Дори липсва в паспорта ми. Просто ми го отнеха.

Невъзможно е да свикнеш с плача.

Едно от най-великите качества, на които е способна трагедията, е изпълването с нов смисъл на онези думи, които използваме всеки ден – любов, дом, семейство, преданост, завист.

Трагедията не може да служи за успокоение.

Не си струва да се безпокоим за съдбата на Достоевски в Русия.

На хората е нужно постоянно да се напомня колко са жестоки.

Рицарите винаги са там, където има дракони.

На всички нас, някой ден ни предстои да кажем: „Колко си прекрасен, Господи!”

Снимки: 7wallpapers.net

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK