Роден на 31 декември 1943 г. в Скарбъро, Англия.
За актьорската професия говорят твърде много глупости. Не съм сигурен, че хората разбират какво означава това в крайна сметка – да бъдеш актьор.
В детството си имах една пластмасова патица. Помня я, как се забравя това? Натисках я с ръка под водата, после отпусках хватката, а тя изскачаше като ракета на повърхността. Е, аз съм същият като тая патица.
Никога не съм се чувствал лишен от каквото й да било.
Струва ми се, че никога не съм просил милостиня. И това е достатъчно, за да се смятам за щастлив.
Ако трябва да бъда искрен, аз нямам никаква актьорска стратегия. Просто очаквам, кога изпратеният сценарий ще излезе от плика и ще ме удиви.
Главната роял във всеки филм я изпълнява режисьорът. Просто не всички се замислят за това.
В идеалния свят ти и режисьорът сте едно цяло. Така както в идеалния свят на линията на хоризонта, небето е неделимо от океана.
Скорсезе снима филмите като влюбен. Някой го прави като диктатор, друг като механик, а той – като влюбен. Скорсезе е толкова съсредоточен – за него е важно всичко и не съществува нищо незначително.
Дори да играеш убиец, опитай да откриеш нещо в него, което ти харесва. Иначе нищо няма да се получи с ролята ти.
Харесва ми да играя хора, които не се страхуват да изглеждат като идиоти в своята влюбеност. Така и трябва да бъде.
Не позволявайте на приятел да отведе жена ви – така ще изгубите и двамата.
Да бъдеш единственият оцелял – това е вина, която не е по силите на всеки.
Не съм от хората, които се чувстват самотни насаме със себе си.
Възрастта ти позволява да станеш по-прозрачен. Това е филтър, с който се сдобиваш неусетно – без значение дали искаш или не.
В Англия днес съм Сър Бен. „Мистър” просто изчезна някъде. Дори липсва в паспорта ми. Просто ми го отнеха.
Невъзможно е да свикнеш с плача.
Едно от най-великите качества, на които е способна трагедията, е изпълването с нов смисъл на онези думи, които използваме всеки ден – любов, дом, семейство, преданост, завист.
Трагедията не може да служи за успокоение.
Не си струва да се безпокоим за съдбата на Достоевски в Русия.
На хората е нужно постоянно да се напомня колко са жестоки.
Рицарите винаги са там, където има дракони.
На всички нас, някой ден ни предстои да кажем: „Колко си прекрасен, Господи!”
Снимки: 7wallpapers.net