Даниел КРЕЙГ | Аз не съм Джеймс БОНД

петък, 02 март, 2018

През 2006 г. Даниел Крейг се превърна в шестия Агент 007 от култовата поредица за Джеймс Бонд. Англичанин, елегантен, хладен и уверен, с прорязващ син поглед, който обезсилва жените и други, малко по-жестоки похвати, с които елиминира враговете си. Тази роля му е съвсем по мярка, макар че се намират много разбирачи, които критикуват ръста и русите му коси. (Крейг е висок „само” 180 см, което го прави най-ниския от агентурните му предшественици). Самият той признава, че Шон Конъри е любимият му Джеймс Бонд, а „От Русия с любов” – предпочитания от него филм от грандиозната сага за 007. Ние се възхищаваме на умението му да излиза от всяка напечена ситуация с безупречен костюм и лаконичен коментар по темата. Това се харесва и на Нейно Величество Кралицата, която всички знаем, е жена с чувство за хумор и стил. И му има доверие дотам, че е готова с парашут да скочи заради него.

Честит Рожден Ден, мистър Крейг! Или мистър Бонд, за да е всичко точно!

(Daniel Craig for Quantum of solace directed by Marc Forster, 2008)

Киноиндустрията е много измамна, тя ври от акули и гадни хора, но това е отворена книга – ти идваш, за да гледаш, а ние печелим пари от теб. Ние не сме банкери. Ние сме индустрия за развлечения. Сигурен съм, че има много други, по-лоши професии, на които можеш да посветиш живота си.

Историята на човек, който изживява най-добрия период в живота си, който е истински щастлив и при когото всичко върви по мед и масло, надали ще заинтригува някой кинорежисьор.

Нито съм особено смел, нито съм особено хладнокръвен. Понякога ми се струва, че бих могъл ловко да се измъкна от някаква ситуация, и именно тая фантазия ми помага да се вживея в образа на Бонд. Дори при Бонд обаче, има моменти, в които и той не знае, какво по дяволите, да прави. А това вече много прилича на истинското ми аз.

Не съм сигурен, че бих искал да прекарам дълго време с някого като Бонд. Възможно е да пийнем заедно някоя вечер, но няма да се заседявам в компанията му. Не съдя Бонд. Да съди качествата на своя персонаж не влиза в задълженията на актьора.

Моят еталон за Бонд, това е по-скоро е Харисън Форд в „Индиана Джоунс”, най-вече в „Похитителите на изгубения кивот”. Неговата тайна е в това, че той може да греши, но го прави абсурдно, комедийно. Гледаш го и разбираш, че във всеки момент може да съсипе всичко. А това добавя още повече напрежение.

Бонд е дяволски самотен, в това е неговата болка. Той прелъстява всички прекрасни жени, но те винаги го напускат, а това в действителност е тъжно. Да, възможно е отстрани всичко да изглежда съвсем добре – което според мен също е спорно, но опитайте да поживеете така няколко месеца.

Всичко, което имам – това е моят живот и аз трябва да правя нещо с него. Ще видим какво ще излезе от това.

За щастие Бонд вече не е такъв сексист, какъвто беше в най-ранните филми. Светът се промени.

След „Спектър на утехата” престанах да се безпокоя за това, че ме асоциират с Бонд. Успокоих се и си казах: „Майната ви! Искате да съм Джеймс Бонд? Е, ще бъда Джеймс Бонд!”

Винаги има с какво да се занимавам у дома. Чета, снимам – наистина правя много лоши фотографии. Толкова лоши, че на 1000 снимки, само една се получава добре. Но се старая да подобря това съотношение.

Ролята на Бонд ме направи богат човек. Мога да си позволя доста комфортен живот. Семейството ми и децата ми се чувстват добре, а това ми носи огромно облекчение. Наистина съм невероятно богат. Но всичко останало, което предлага богатството… Знаете ли, с нетърпение чакам деня, в който ще мога да вляза в пъб и някой ще каже: „Ей, това май е Даниел Крейг” – и веднага ще ме оставят на мира. Да, това ще бъде най-хубавото време в живота ми.

Аз не съм Джеймс Бонд.

Daniel Craig by Greg Williams for Skyfall directed by Sam Mendes, 2012