Не бива да се страхувате да бъдете глупави, смешни, нелепи ~ Олег ТАБАКОВ

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 5 снимки

На 12 март си отиде големият актьор и режисьор, народният артист на Русия и Кавалер на ордена „За заслуги пред Отечеството” Олег Табаков. В киното той изигра над 150 роли, а повечето му филми станаха част от руската кинокласика – „17 мига от пролетта”, „Война и мир”, „Д'Артанян и тримата мускетари”, „Няколко дни от живота на Обломов”, „Човекът от булеварда на Капуцините”, „Москва не вярва на сълзи”, „Роднини”, „Незавършена пиеса за механично пиано”. Табаков бе основател на театър „Съвременник”, ректор на театралната школа към МХАТ (1986 до 2000 г.), ръководител на театрите „Табакерка” и МХТ „Чехов”.

Светъл да е пътят му към вечността!

(1935 ~ 2018)

Умението да казваш „благодаря” е един от най-ценните навици.

Колкото по-рано човек престане да шикалкави и да заменя желаното за действителното, толкова по-добре за него.

Всяка работа има своите тайни и изисква талант.

Актьорите се делят на изпълнители и такива, които могат да създават. Последните са едва 10%.

Не бива да се страхувате да бъдете глупави, смешни, нелепи. Човек е устроен така, че в голяма степен най-интересното от него остава извън нашето внимание. Ние се ръководим по повърхността.

Аз накратко съм булдозер. Има различни коли – „Шевролет”, „Ферари”, „Лексъс”, а аз съм просто булдозер. Така че, никога не съм засичал, не съм се нахвърлял и не съм се изплъзвал на останалите.

В мен тече руска, молдовска, украинска и полска кръв. Себе си считам за пролетарий на художествения труд. Високоплатен.

Времето, когато някой все трябваше да се грижи за нас си е отишло завинаги. Искаш ли да живееш – научи се да работиш и печелиш. За нищо на света и срещу никакви социалистически гаранции за старостта си, не бих изтъргувал свободата, която получих.

Талантът е единственото, което може да ме развълнува.

Актьорът, адекватно възприемащ околния свят и адекватно оценяващ дадените обстоятелства, е невиждана сила. Моите учители казваха: от същността към същественото - по същество. А подобно съчетание в театъра се случва все по-рядко. Всичко все по-често се случва не по същество. Думите се произнасят такива, каквито са, но нямат цена, нямат значение.

Днес няма герои. Това е нормално. Ако не греша, спомням си, че Френската революция раждаше изобилие от герои – толкова Тартюфовци и всякакви други пакостници. Днес нашите главни герои са невръстни, подрастващи Хари Потъровци. За мен героите – истинските, не измислените, са просто руските интелигенти – Лихачов, Солженицин.

Много недоразумения се случват заради желанието да се харесаш на хората. Синдромът на Хлестаков (персонаж от „Ревизор” на Гогол) – искате да ме видите така? Моля, заповядайте! Ето ме! Радвам се, че се старая!

Театърът е място на социалния риск. Ако актьорът не знае това и не си дава такава сметка, най-добре е да си върви от театъра. Навярно, много нови актьори трябва просто да си намерят работа, но това е сигнал за криза в нашата педагогическа практика.

Синът ми беше съвсем малък – прибирам се късно у дома, а той казва: „Айде, вдигни ме високо!”. После прави пауза и добавя: „Неочаквано!”

Табаков на младини

Във филма „Мери Попинз”

Във филма „Няколко дни от живота на И.И. Обломов”

Във филма „Война и мир”

 Снимки: culture.ru

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK