В днешно време не виждаме хората, а техните фалшиви проекции през социалните мрежи | Орлин ПАВЛОВ

Рогът на изобилието е бил щедър на таланти към Орлин Павлов. Роден е в неделя, на Великден – ден на Слънцето и Христовото Възкресение. Този април той ще навърши 39 години и ако трябва да си прави равносметка, списъкът ще е достоен. От сцената на театрално-експерименталната паралелка на Николай Георгиев и трупата „4хС“, на която стъпва 14-годишен, през музикалните успехи – соло и с група „Каффе”, танцовите победи в телевизионен ефир и ролите в киното – „Живи легенди” (2014), „Нокаут или всичко, което тя написа" (2018), Орлин приема хореографията на актьорството във всичките му дръзки извивки. В анимационните филми пък, намира чуден свят от герои, готови да заговорят с неговия глас – кучето Макс от „The Secret Life of Pets“, злодеят Гастон в продукцията на Дисни „Красавицата и звярът”, а точно в навечерието на Великден озвучи пакостливото зайче Питър („Peter Rabbit”). Напоследък Орлин Павлов се забърка в тънките интриги на „Скъпи наследници” (актуалният сериал на bTV), а ние не се съмняваме в добронамереността на неговия герой Борис. Защото на Орлин му подхожда да е благ и разумен. Макар той не винаги да е съгласен с мнението на останалите.

За късмета, добрите карти на съдбата и представата за щастие, специален разговор за Web Stage с Орлин Павлов, който ни обеща лятно турне и музикален албум наесен.

В едно от последните си интервюта Ален Делон признава, че дължи всичко на красотата си. Ти какво й дължиш?

На красивите киноактьори, според мен в голяма степен тая красота им е пречела. Чел съм, че много често са били подценявани заради нея, че са ги избирали най-вече заради красотата, а не заради актьорския им талант. Но има живи примери, които доказват обратното – че само с хубост не може да стигнеш далеч, трябва много работа и талант, разбира се.

Знаем коя е най-силно надценената актриса днес (Мерил Стрийп според Доналд Тръмп J). Кой е най-силно подцененият актьор в киното според теб?

В днешно време всеки един актьор може да бъде подценен за секунди и изпратен в забвение за 24 часа. Ако излезе новина, че нещо някога е направил, всички много бързо забравяме, колко е бил добър в професията си, какви роли е изиграл. Не знам дали визирам Кевин Спейси, но той изчезна, все едно никога не е съществувал. Както му се кланяха, така много лесно го заплюха. Никога не съм се интересувал от личния живот на актьорите – ако някой ми харесва като артист, изобщо не ме интересува какъв човек е в живота. Да, навярно бих се разочаровал, но това няма да го направи по-слаб актьор. Затова и големите актьори са някъде „там” и ние имаме своя представа за тях. Навярно така и трябва да бъде.

При теб не важи правилото на минимализма – че малкото е повече. По скоро правилото на Мечо Пух – колкото повече, толкова повече! Имаш таланти за музика, танц, актьорско майсторство и използваш всичките.

Известна доза късмет също имам – много е важно да попаднеш на правилните хора, които да ти подадат ръка, което не се случва много често. Аз имах късмет да попадна още като ученик в трупата „4хС“ на Николай Георгиев. Освен огромния опит, който придобих, най-важното, което научих там беше екипната работа – тази толкова важна школа за актьора. Ако си в трупа, независимо какво ще правиш след това, ти трябва да се научиш да работиш с хора, да си внимателен, да проявяваш такт, да не взимаш, а да можеш да даваш, да подаваш „топката”, а не да си егоист. Защото ми се е случвало непрекъснато – да съм на сцена с егоисти – и за пеене, и за актьорство става дума. Те не знаят какво е екипна работа, просто обичат да са сами.

(Valentina Bilareva Photography)  ​​​

В таланта ли вярваш или в съдбата?

Според мен те са свързани. И трябва да се възползваш от съдбата, когато имаш талант - за да ги завържеш още по-добре. Защото всеки от нас имам таланти и ако не работи върху тях те залиняват, атрофират. Аз например, спрях да танцувам, макар да имам талант за това. В клубовете обаче, вече не се танцува - хората седят и се гледат. Никой не се движи. Преди много танцувахме, клубният живот беше по-различен. Сега хората имат все по-високо мнение за себе си, това е добре – трябва да имаме самочувствие, но е хубаво да се покрива с истината. А не да го поставяме като стена, защитавайки се от останалите, да се представяме за много велики, да си казваме по две кисели приказки колко разбираме от нещо и с това разговорът да приключва. Преди някак си стигахме много по-бързо един до друг – с прости думи, с кой какво харесва. Сега всеки е завоалиран, измисля си друго лице, за да бъде по-интересен за другия. Но накрая тези маски се пропукват и това което лъсва не кореспондира с истината.

Уморително ли е да толкова положителен герой?

Както ти идва от вътре. Ако се умориш, спираш да бъдеш и си такъв, какъвто си. Не трябва да се напъваш прекалено и да се занимаваш с очакванията на хората – те знаят, че съм такъв и аз трябва да съм точно такъв. Случвало ми се е, срещам се с някой и чувам: „Ами какво е станало?”.С кое?” – питам аз. „Ама нещо не се усмихваш…” Ама трябва ли да съм болен от перманентна радост? Какво значи това? Днеска може да съм станал накриво, може да съм спал 2 часа, може да имам температура. Не мога да казвам на хората какво да мислят за мене. Да мислят каквото си искат.

Кои са твоите герои в реалния живот?

В реалният живот герои са може би хората, които не забелязваме. Тези, които имат своята доброта, която се вижда отдалече, а те се вече рядкост. Те са герои – защото носят своя положителен заряд.

Към коя грешка изпитваш най-голяма нетърпимост?

Грешки има много, ние нон-стоп ги правим. Но ако я повториш и потретиш, тогава става нетърпимо и некомфортно.

Ако имаш възможност да споделиш сцената с твой любим актьор, кой ще бъде той?

С Камен Донев – представям си как си мълчим 10 минути – седнали на два стола. Два стола и много мълчание. Или просто това да е началото на една миниатюра.

Един американски поет казва, че гласът е органът на душата. Твоят глас е характерен и лесно разпознаваем – чуваме го в песни, в дублажи, в киното и телевизията. Как използваш тоя силен инструмент?

Мисля, че в момента използвам гласа си на 50%. Мога и още, мечтая да го използвам още повече за всичко, което спомена. Харесва ми и да съм актьор, и да озвучавам рисувани герои в анимационни филми. Страшно съм доволен от възможността да участвам и работя с екипа на сериала „Скъпи наследници”. Много бих се радвал да дам гласа си и на български анимационен герой във филм, роден у нас и създаден според характера на актьора – това би било чудесно.

Кое е качеството, което най-много цениш у хората?

Смирението, скромността. Това е. То няма вече такива хора. Всички са се юрнали като на световно първенство – жестоко състезание.

Харесва ли ти времето, в което живеем или мечтаеш за друго?

За 70-те, например. Като гледаме кадри от 70-те години, виждаме колко по-истинско е било всичко. В днешно време като че ли не виждаме хората, а техните фалшиви проекции през социалните мрежи – инстаграм, фейсбук, моментни снимки. Една снимка с усмивка, после 6 часа цупене в реалния живот. Значи ти не си истински щастлив, ти си позьор, ти си фалшив. И като свикнеш с тая фалшивост, след това какво правиш, какво става с теб? Ти не знаеш кой си. Такова е времето днес.

Каква е твоята представа за щастие?

Знам ли… Може би да държиш някого за ръката и да имаш хубава гледка. И чист въздух. Може би това е щастието.

Интервю на Мария Тонева

Снимки: bTV Media Group 

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK