„Усмихни се, човече!” | Георги МАМАЛЕВ и неговите весели истории

"Усмихни се, човече!"  отчасти биография, отчасти сборник с анекдоти.

Чичо ПЕТЪР (Георги РУСЕВ): Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето ни се взе! Хайде, остави ме мене, ами кокошките престанаха да снасят, при 20 кокошки - яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо! Бомбардират, бомбардират, па спрат. А при тебе спиране няма, от сутрин до вечер. Какво е това чудо, какво беше това твое изкуство, бе? Оглушаваме, бе, Гоше! 

ГОШО (Георги МАМАЛЕВ): Това е музика, чичо! Само че ти не можеш да я усетиш, да я почувства…

Чичо ПЕТЪР: Каква музика, бе!? Да ти пикам на музиката!...

ГОШО: А-а-а-а, така не! Нямаш право да обиждаш - не мен, музиката нямаш право да обиждаш. Всеки който не разбира, и бърза да пикае…

(От „Оркестър без име”, 1982, реж. Людмил КИРКОВ)

Усмивка – това е думата, която свързваме най-често с Жоро Мамалев. Зърнем ли го, тя неизбежно се появява на лицата ни. Откакто петгодишен играе в спектакъл под режисурата на дядо си Георги, той не спира да радва публиката. Познаваме го като Гошо от „Оркестър без име“, капитан Мортимър от „Последни желания“, принц Алфонсо от „Тринайсетата годеница на принца“, Керкелезов от „Господин за един ден“, злия маг от „Патилата на Спас и Нели“ и още, и още… Независимо дали разиграва скеч в селско читалище, дали прави телевизионно шоу или участва в Шекспирова пиеса, той винаги приковава вниманието. А популярността му потвърждава още веднъж, че смехът наистина е сериозно занимание.

Георги Мамалев за пръв път споделя със своите почитатели в книгата си „Усмихни се, човече!“ (Книгомания). Тя е написана в съавторство с  Весел Цанков и излиза в популярната поредица „Любимци на публиката“. 

Дали това е класическа автобиография? Ето какво казва самият актьор в предговора към „Усмихни се, човече!“: „…Аз нямам литературни претенции; тази книга не е нито роман за моя живот и творчество, нито хронология на срещите ми с велики хора. Просто искам да ви разкажа истории, случили се зад кадър, извън сцената – на местата, където публиката не може да надникне. Те не са заснети, не са и изиграни – истински са. За мен няма по-голяма радост от това непознат да ме погледне и да се усмихне. Ами че това е истинска благодат! Затова искам да ви разкажа тези истории. И ако в процеса на четенето на вашето лице се появи усмивка, знайте – онова, което съм искал най-много, се е случило.“

А то всъщност е неизбежно – може ли човек да остане сериозен, докато един от най-даровитите български комици описва защо свързва първата училищна любов с бой и кифлички, как е избегнал бащините шамари след бягство от уроците по акордеон, къде е сбъркал при първото си кандидатстване в Театралната академия, колко старателно е танцувал балет, облечен в анцуг…

Георги Мамалев разсмива и с неизвестни подробности около снимките на култови филми като „Господин за един ден“ и „Оркестър без име“, с истории от театралните гастроли на легендарната постановка на Младен Киселов по „Опит за летене“ от Йордан Радичков. Разбира се, актьорът е отделил подобаващо място и на успехите си с пародийната формация „Иръпшъните“, с „Клуб НЛО“ и с моноспектаклите.

Сред героите в тези истории зад кадър са Георги Калоянчев, Георги Парцалев,Тодор Колев,  Константин Коцев, Велко Кънев, Павел Поппандов, Стефан Данаилов, Антон Радичев и много други обичани артисти. Но Мамалев има какво да добави и за друг вид партньорства: с лъв, с мечка, с впряг биволи, с две магарета и с едно куче – твърде чувствително, за да изиграе без проблем как му отхапва главата.

От кого ли е наследил находчивостта и комедийния талант? И отговорът на този въпрос е скрит между редовете на книгата. Няма как да го пропуснете, защото в „Усмихни се, човече!“ липсват единствено скучни пасажи за прескачане; томчето е богато илюстрирано и се чете като сборник с анекдоти от първата до последната дума.

Снимки и кадри от филмите: Киномания

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност