Театърът е игрище на ума | Пиесите на РАДИЧКОВ в българския и световен театър

В Театрална работилница „Сфумато“ ще бъдат представени театралните текстове на писателя в поредниия том събрани съчинения (Изд. НИКЕ)

„Театърът е игрище на ума. Актьорите играят своя футбол, но ние трябва да намерим такава топка, че зрителят да вика като гледа. Каква огромна грижа е това – да намерите своята парцалена топка! Това напомня играта при децата – дай им една парцалена топка и те вече вярват, че играят истински футбол. Винаги съм гледал на театъра като на празник, като на една извънредно красива игра, залята с много светлина, пълна с музика и пълна с въображение. Зная обаче, че той е страхотно оръжие, като нож без дръжка е, както и да посегна към него, все ще се посека.“

Йордан Радичков, 1982 г., „Народна култура“

***

На 7 ноември почитателите на творчеството на Радичков ще могат да се срещнат с пиесите на автора, оставили траен белег в историята на българския театър. От 19 ч. на сцената на Театрална работилница „Сфумато“ ще бъде представен девети том  от „Йордан Радичков. Събрани съчинения“. В него са събрани първите опити на автора за сцена „Желязното момче“ и „Нова библия“ и поставяните в цял свят пиеси „Суматоха“, „Януари“, „Опит за летене“ и „Лазарица“.

Освен добре познатите текстове, Том 9 от събраните съчинения ще представи на почитателите на Радичков и някои добре забравени пиеси, сред които изключителната „Кошници“, радиопиесата „Добродушните смокове“ и нецензурираният вариант на считана за опасна преди 1989 г. пиеса „Образи и подобие“.

Домакини на вечерта ще бъдат проф. Маргарита Младенова, проф. Иван Добчев и проф. Георги Каприев.  Заедно, те ще представят своя личен опит с драматурга Радичков,  впечатленията си от театралните текстове на автора и истории от работния процес през годините. 

„Нова библия“ е първият опит на Йордан Радичков за сцена, когато през 1966 г. авторът е въведен в театъра от режисьора Методи Андонов. Построена върху разказа „Суматоха“ от сборника „Водолей“, пиесата се заиграва с притчата за лисицата, която се преструва на умряла, за да достигне своята кулминация в един от най-интересните метафорични образи в българския театър – този на суматохата.

(Суматоха)

За преживяванията си в театъра Радичков говори с голямо вълнение и вдъхновение. Работата му за сцена се превръща в едно от най-важните събития в творческия път на автора. Това събитие се превръща и в изключително плодотворно. 

Със следващите си пиеси Йордан Радичков завладява въображението на някои от най-интересните български театрални режисьори, сред които Методи Андонов, Младен Киселов, КрикорАзарян, Юлия Огнянова, Рангел Вълчанов, Иван Добчев, Маргарита Младенова и още много други. 

В театралните постановки, които произвеждат невероятен заряд на сцената преди 1989 г., взимат участие някои от най-обичаните български актьори като Григор Вачков, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Велко Кънев, Антон Радичев и още една неизброима плеяда от безспорни таланти. 

Междувременно пиесите на Радичков и историите му за вълците от Турну Мъгуреле, безкрайният човешки опит за летене, лисицата, която се преструва на умряла и Лазар, който е заседнал на едно дърво за цяла година, започват своята обиколка в европейския и световен театър. 

Една от най-любопитните истории за живота на пиесите на Радичков отвъд граница идва от Прага. Скоро след завършването на финалния вариант на „Суматоха“, пиесата попада на сцената на пражкия театър веднага след събитията от 1968 г. Суматохата в пиесата е представена със зловещите звуци на танковите вериги, а постановката веднага след това е свалена от сцената. 

Заедно с това все повече режисьори се изкушават да посегнат към прозата на Радичков и да я преоблекат в подобаващ костюм за сцена. Появяват се всевъзможни опити върху творчеството на автора, което събужда и интереса на множество самодейни трупи, които експериментират с текстовете му и се влюбват в героите на автора.

С днешна дата пиесите на Йордан Радичков продължават да обикалят българската театрална сцена. В средата на октомври се появи постановката на Маргарита Младенова „Луда трева“,  в средата на ноември месец Иван Добчев ще представи своя прочит на първия вариант на „Суматоха“ – „Нова библия“, а Народния театър ще покани публиката си на „Опит за летене“ с постановка Стоян Радев. Междувременно в театралните салони все още препускат вълците от „Януари“ с постановката на Ованес Торосян, а самодейната трупа на село Антон продължава да търси отговора на въпроса умряла ли е тая лисица или не е умряла с тяхната „Суматоха“. 

Вижте повече на: facebook.com/izdatelstvonike, izdatelstvonike.com, sfumato.info
Корица и архивни снимки: Изд. НИКЕ

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност