Какво искам повече от всичко? Да стана безсмъртен и да умра | Жан-Люк ГОДАР

Роден на 3 декември 1930 г. в Париж 

Самотният творец, гениалният режисьор яхнал „Новата вълна” в киното и подарил на зрителите филми като „До последен дъх”, „Жената си е жена”, „Да живееш живота си”, „Презрението”, навърши 88 години. 

Viva, маестро! 

(Jean-Luc Godard in Aria, 1987)

Киното е най-красивата измама на света. 

Да бъдеш или да не бъдеш – това изобщо не е въпрос. 

Снимам филми, за да минава времето.

Започнах като режисьор, снимащ буржоазно кино, и това единствено, защото произхождах от такава среда. Човек, който разбира от мравки, не може да каже нищо за бръмбарите.

Изкуството е нещото, което позволява да се обърнете и да видите Содом и Гомор, без да умирате.

Днес на все повече хора им се струва, че знаят, как да снимат кино. Ако всички тези хора се занимаваха със самолетостроене, самолетите щяха да падат още при излитане. Впрочем, в киното подобни катастрофи често се удостояват с Оскар. 

Лос Анджелис – това е просто един огромен гараж.

Винаги съм съчувствал на френското кино, защото няма пари, но съчувствам и на американското – за липсата на идеи.

Войната е проста – късче желязо трябва да се помести в късче плът. 

Фотография е истина. А киното – истина с 24 кадъра в секунда.

Това, че живеем сред магарета не означава, че трябва да ревем като магарета. 

Чуя ли думата „култура”, хващам се за чековата книжка.

Да си млад и богат е неприлично. Старостта и богатството си подхождат много повече.

Какво искам повече от всичко? Да стана безсмъртен и да умра.

С никого не разговарям, и ако не ми се налагаше да общувам с актьорите, бих бил истински самотник.

Важно е не пътешествието, а онзи, с когото пътуваш през него.

Не мисля, че към филм можем да изпитваме някакви чувства – чувствата се изпитват към жена. Киното не бива да го целуваш.

Разликата между киното и телевизията е очевидна. Когато отидем на кино, вдигаме глави нагоре. Когато гледаме телевизия, главите ни увисват надолу.

Имам чувството, че в последните 20 или 30 години, киното в Холивуд го снимат чиновници, юристи и счетоводители. 

Считам себе си за съвременен кинематографист, просто защото съм още жив. 

Снимки: imdb.com

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност