Родена на 12 март 1946 г. в Лос Анджелис

Звездното дете на Холивуд, дъщерята на знаменитите Джуди Гарланд и Винсент Минели, господарката на сцената, наградена за изключителните си таланти с най-значимите американски награди – „Грами”, „Еми”, „Тони”, „Оскар”, „Златен глобус” – дори два пъти. 

Нека бъде шампанско и джаз, великолепна мис Минели!

(Liza Minnelli in Stepping Out, 1991, directed by Lewis Gilbert, written by Richard Harris)

Баща ми винаги ми казваше: „Прави онова, което смяташ за правилно”. А майка ми: „Прави всичко справедливо.”

Постоянно ми се налагаше да доказвам, че съм не по-малко гениална от родителите си. Единственото хубаво нещо в положението на дъщеря на звездни родители, е това, че вниманието на публиката ти е гарантирано.

Напълно се убедих , че поведението ни в зряла възраст 90% зависи от обстоятелствата, които ни дебнат от засада в ранното детство.

Винаги съм искала да бъда самата себе си, и мисля, че успях. 

Винаги съм била много романтично малко момиче. Винаги съм обича песни, в които се разказват някакви истории. Такива, за разбити сърца или жертви в името на любовта. Винаги съм обичала подобни неща. Винаги съм се прехласвала по любовните песни, за мен те са като поезия. И открих, че музиката, която изпълнявам, мюзикълите, в които участвам, ми помогнаха в много от тежките моменти в живота ми. 

Реших, че имам тънък усет за музика, дрехи, литература и много други неща. За всичко друго, освен за мъжете. И кой е виновен за това? В определен смисъл моето детство, което премина като в приказен сън. Вярвах, че ще срещам прекрасни принцове на бели коне. Конете наистина бяха великолепни, но не и принцовете, които ги яздеха…

Помислих си, че ако Господ ме е лишил от възможността да имам дете, значи има причини за това. И едва ли има нужда да се намесвам в Божиите планове. А майчиният си инстинкт насочих на друго място – вече много години помагам на деца с мозъчни травми и проблеми. И това ми харесва. 

Не можете нищо да направите с онова, което е станало вчера. Свършило е. Минало е. Не можете нищо да сторите, нищичко. И не е нужно да се боите от утрешния ден, защото той още не е настъпил. Трябва да бъдете там, където сте в момента, в средата, в днешния ден, и тогава всичко ще бъде наред. 

Ако трябва да бъда искрена, няма по-голяма игра от целия мой живот. 

Мечтайте. Позволете на ума си да ви заведе там, където искате, мислете за това и празнувайте, когато стигнете! Не слушайте никой, който не знае, какво означава да мечтаеш…

Снимка: imdb.com