За земното щастие, вкратце и без репетиции от знаменития руски актьор, режисьор, педагог и теоретик на театъра Константин Сергеевич (1863-1938)

В деня на своята 70-годишнина, Станиславски откъсва късче от хартията, с която са увити подарените му цветя и по молба на актрисата Тихомирова да напише нещичко за спомен, пише следните думи:

Дълго живях. Много видях. Бях богат. После обеднях. Видях свят. Имах добро семейство, деца. Животът ни разпръсна всички по света. Търсех слава. Намерих. Видях почести. Бях млад. Остарях. Скоро трябва да умра. 

А сега ме питайте, в какво е щастието на земята?

В познанието. В изкуството и в работата по разбирането му. 

Познавайки изкуството в себе си, разбираш природата, живота на света, смисъла на живота, разбираш душата – таланта!

Няма по-висше щастие от това.

А успехът?

Преходен.

Каква скука е да приемаш поздравления, да отговаряш на приветствия, да пишеш благодарствени писма, да даваш интервюта. 

Не, по-добре да стоя у дома и да следя как отвътре се ражда новият художествен образ. 

От: „1933, 70 години от живота”
Снимка: en.wikipedia.org