На 21 август 1997 г. знаменитият руски актьор и цирков артист поема към своята Небесна сцена.
(Юрий Никулин, © Анастасии Федоренко)
Вече свикнах да бъда клоун.
Имам само два недостатъка – лоша памет и още нещо си…
Да купува гащи на мъжа си, това е свещено право на всяка жена.
Когато започнах да ухажвам своята бъдеща съпруга, тя гордо заяви на близките си – запознах се с артист. Всички бяха във възторг – а от кой театър? „Работи в цирка. Клоун е!”
Слабият винаги дава път на силния, но само истински силният дава път на всички.
Когато за първи път се видях на екрана, онемях. „Нима съм такъв?” – бях просто поразен. Не се смятах за хубавец, общо-взето си мислех, че изглеждам като нормален човек – а изведнъж на екрана видях пълен кретен с гаден глас и отвратителна дикция.
Комедията е дело сериозно.
Да чуваш смях е радост. Да предизвикваш смях – за мен е гордост.
Живот отнема страшно много време на хората.
Аз съм човек непридирчив, много малко ми е нужно, за да съм щастлив. Неотдавна на улицата една жена викаше: „Какво щастие! Купих пушени колбаси за 10 рубли!” На лицето й бе изписано истинско щастие. И аз бях щастлив, гледайки я.
Най-гръмко звучи тишината.
Страшно е, когато мислиш за смъртта. Понякога си мисля – по-нататък няма нищо. Но подсъзнателно се надявам, че може би една точица, една частица от мен, нека я наречем душата на моето съществувание, тя навярно ще отиде някъде.
Моето любимо занимание – да живея.
Източник: esquire.ru
Снимка: bg.wikipedia.org