Едно е да четеш любовна поезия, роман или да съзерцаваш чувствена картина, но съвсем друго е да усетиш страстта, извираща от сърцата на великите писатели и художници, адресирана до любимите им хора. Всичките тези чувства, излети в красиви любовни писма, събира сборникът на издателство "Фама", озаглавен "Любовни писма от знаменити личности".
Представяме ви някои от тях, които историята пази като неопровержимо доказателство за силата на Любовта.
Джеймс Джойс до Нора Барнакъл, 1904 г.
Скъпа моя Нора,
Поразен съм. Прибрах се в единайсет и половина. Оттогава досега седя в едно кресло, като глупак. Не съм в състояние да върша каквото и да било. Не чувам друго освен гласа ти. Като глупак чувам само как изричаш „скъпи". Днес оскърбих двама души, защото се държах рязко. Исках да чувам твоя глас, не техните. Когато съм с теб, се отърсвам от презрителния си, подозрителен нрав. Бих желал да усетя главата ти на рамото си. Май ще отида да си легна. Половин час писах тия редове. А ти ще ми напишеш ли нещо? Надявам се. Как ще се подпиша? Няма да се подпиша, защото не знам като какъв да се подпиша.
Джеймс
Франц Кафка до Фелице Бауер, 1912 г.
Госпожице Фелице,
Ще ви помоля за една услуга, която звучи налудничаво. Пишете ми само веднъж седмично, така че писмото ви да получавам в неделя – защото не съм в състояние да понеса всекидневните ви писма, това е свръх силите ми. След като отговоря на ваше писмо, лежа неподвижно у дома, привидно спокоен, но сърцето ми бие така, че разтърсва цялото ми тяло и нямам съзнание за нищо друго освен за вас... ...Аз ви принадлежа, наистина няма друг начин да го изразя – и дори това не е достатъчно силно... ...Как мога като глупак да седя в службата или вкъщи, вместо да се метна на някой влак със затворени очи и да ги отворя едва когато бъда с вас...
Франц Кафка до Милена Йесенска, 1920 г.
Блясъкът на очите ви премахва страданието по света... ...И твоето лице над моето в гората, и лицето ти под моето в гората, и главата ми, положена върху почти голата ти гръд... ...Обичам те тъй както морето обича камъчетата в дълбините; моята любов те залива не по-малко...
Миналата нощ те сънувах. Подробности не помня, знам само, че се сливахме в едно. Аз бях ти, ти беше аз. Накрая ти някак лумна в пламъци. Припомняйки си, че огън се потушава, като се похлупи с нещо, аз грабнах някакво старо палто и те заудрях с него. Но трансмутацията се възобнови и стана тъй, че теб вече изобщо не нямаше, в пламъци бях аз и сам се биех с дрехата. Ала това не помогна и само потвърди стария ми страх, че така не може да се угаси огън. Междувременно дойдоха пожарникарите и по някакъв начин ти бе спасена.Но беше различна отпреди, прозирна, подобна на видение, сякаш очертана с креда върху стената, пред тъмата, и се свлече безжизнена, или може би припадна от радост, че си спасена – в обятията ми.Ала и тук се намеси трансмутацията и може би аз бях този, който падна в твоите обятия...
Оскар Уайлд до лорд Алфред Дъглас, 1893 г.
Мое момче,
Хубав е сонетът ти и е чудо, че тези твои устни, подобни не червени венчелистчета от роза, са създадени за лудостта на музиката и песните не по-малко, отколкото за лудостта на целувките. Нежната ти, златна душа витае между страстта и поезията. Знам, че в древногръцките си дни ти си бил онзи Хиацинт, когото Аполон е обичал безумно. Защо си сам в Лондон и кога отиваш в Солсбъри? Иди там, за да охладиш ръцете си в сивия здрач на готиката, и се върни тук, когато пожелаеш. Тук е хубаво и липсваш само ти, но иди първо в Солсбъри.
Винаги с неумираща любов,
Твой Оскар
Не ни разбират. Аз чувствам, че само с теб съм в състояние да сторя каквото и да било. Да преизградя разрушения си живот, а сетне нашето приятелство и нашата любов ще имат друг смисъл пред света. Бих желал да не сме се разлъчвали. Сега помежду ни има тъй широки бездни от пространство и земя. Но ние се обичаме.
Твой Оскар
Зелда Сейър до Скот Фицджералд, 1912 г.
Любими,
Моля те, моля те, не бъди тъй угнетен... Скоро ще бъдем женени и тогава вече не ще има самотни нощи, никога – и докато ни има, аз ще обичам, ще обичам всяка минутка от деня и нощта. Скот, на този свят не искам друго освен теб – и твоята безценна любов. Всички материални неща са нищо. Само дето ми е омразно да водя такова жалко, безцветно съществуване – защото скоро ще ме заобичаш по-малко – и още по-малко, – та трябва да сторя нещо, за да задържа сърцето ти. Не искам да живея – искам да обичам, а да живея само между другото. Недей – недей да мислиш за нещата, които не можеш да ми дадеш – ти ми повери най-скъпоценното сърце на света. Не мислиш ли, че съм била родена за теб? Чувствам се така, сякаш съм откликнала на твоя поръка – за да ме носиш, да ме носиш като ръчен часовник, като талисман или като цвете на петлика.
С цялото си сърце те обичам!
Зелда
Ф. Скот Фицджералд до Зелда
Скъпо мое сърце, честолюбиво, с възторг и упование заявявам, че всичко прекрасно на този свят е игра, и докато съм сигурен в любовта ти, всичко е възможно – аз съм в страната на честолюбието и успеха, и едничката ми надежда, е че скъпото ми сърце скоро ще е с мен.
Фрида Кало до Диего Ривера, 1932 г.
Диего, любов моя,
Помни, че щом завършиш фреската, ще бъдем заедно завинаги и окончателно, без разпри и тям подобни, само ще се обичаме един друг. Дръж се прилично и прави каквото ти каже Еми Лу. Обожавам те повече отвсякога.
Твоето момиче Фрида
(Пиши ми.) 1933 г.
Нищо не е сравнимо с твоите ръце, със зеленината на очите ти. Тялото ми е изпълнено с теб за дни напред. Ти си огледалото на нощта. Ослепителният блясък на мълнията. Влагата на земята. Долчинката на подмишниците ти е моя стряха. Пръстите ми докосват кръвта ти. Цялата ми радост е да усещам как животът блика от твоя извор и прониква във всички пътеки на моите нерви.
Фрида
Хенри Милър до Анаис Нин, 1932 г.
Занапред не очаквай от мен здрав разум. Не виждам как бих продължавал да живея далеч от теб – тези раздели са смърт. С мен ти стана жена. Това почти ме ужаси. Това вече не е плътска страст, а цялостен глад за теб, разкъсващ глад. Чета във вестника за убийства и самоубийства и ги разбирам в дълбочина. Чувствам се убийствен, самоубийствен. Къде е времето, когато мъжете са се сражавали, убивали са и са умирали за една ръкавица, за един поглед?Анаис, по-рано само мислех, че те обичам; това бе нищо в сравнение със сегашното ми състояние. Дали всичко бе тъй прекрасно, защото беше кратко и откраднато? Бях ли по-малко себе си или повече – а ти по-малко или повече себе си беше? Лудост ли е да вярвам, че може да продължи? Аз съм влюбен, сляп, сляп. Да бъда сляп завинаги!
Хенри Милър до Анаис Нин, 1933 г.
Безумно щастлив ме правиш с това, че ме приемаш изцяло, оставяш ме да бъда творец, но не забравяш и мъжа... Никоя жена никога не ми е давала всички преимущества, от които се нуждая, а ти – ти ме подтикваш да вървя напред, да бъда себе си, да се пробвам във всичко. Ето защо те обожавам. Ето защо си изключителна жена.
Анаис Нин до Хенри Милър, 1934 г.
О, Хенри, как ме разтърси сутринта твоето писмо! Щом го поех в ръце, ме заляха всички потискани чувства. Само допирът до него породи у мен същото вълнение както когато ме прегърна и цяла потънах в обятията ти. Досещаш се какво изпитах при прочита му. Ти си намерил всичките думи, способни да достигнат право до сърцето ми и да ме завладеят – и бях мокра,и тъй нетърпелива, че ще сторя всичко, за да си спестим дори един-едничък ден. Аз ти принадлежа. Ще изживеем една седмица, за каквато не сме си и мечтали. Термометърът ще се пръсне. Искам пак да усещам тласъците ти вдън мен, да чувствам как кръвта ми се сгорещява и тече по-бързо в жилите ми, да осезавам бавния, гальовен ритъм, а после, внезапно – мощните удари; и възбудата, когато спираш и чувам звука от капещия кран на чешмата... и как тръпнеш в устата ми, Хенри. О, Хенри, непоносимо ми е да ти пиша – искам те, като луда те искам. Искам широко да разтворя крака, разтапям се, треперя. Искам с теб да направм тъй безумни неща, че не намирам думи да ги изразя.
А.Н.
Чарлс Буковски до Линда Кинг, 1972 г.
Хареса ми това, което извърши с ръка, станах по-горещ от ада... всичко, което правиш, ме нажежава като ада... изригвам към тавана... ти, кучко, ти, гореща до червено проклетнице, ти, хубава жено... ти породи нови стихове, нова радост и нови номера у едно старо куче. Обичам те, обичам космите на катеричката ти под пръстите ми, путчицата ти, която усещам влажна и топла под пръстите си; ти – права, облегната на хладилника, прекрасен хладилник имаш, косите ти оплетени се спускат диви, ето те, дива птица, дива си цяла, гореща, похотлива, чудотворна... въртя се подир главата ти, опитвам се да впримча езика ти в устата си, с езика си... бяхме в Бърбанк и бях влюбен, любов в ултрамарин, боже мили, богиньо проклета, остен мой и кучко моя, моя моя моя моя, тръпнеща, дишаща, с косми обточена путко райска, обичам те... също и твоя хладилник, впити и вплетени, а изваяната глава ни гледаше с циничната си, лиричната си, любовната си усмивчица...
Искам те,
искам те,
искам ТЕБ,
ТЕБ ТЕБ ТЕБ ТЕБ ТЕБ ТЕБ!
Изображения: pinterest.com