Джак Никълсън: Хората, които говорят с метафори, могат да ми насапунисат чатала

четвъртък, 04 декември, 2014

Кавалер от старата школа, стар разбойник, неустоим мъж, брилянтен актьор. Дори на 77, Джак Никълсън присъства ярко в живота на Холивуд и по трибуните на любимите си баскетболни звезди "Лейкърс". Нищо не е в състояние да подразни Джак повече от лицемерното поведение – най-вече на журналистите. Точно едно такова интервю произвежда и жилещата му реплика за "метафорите". Джак може да бъде режисиран единствено на снимачната площадка. В живота той е непредсказуем, спонтанен и откровен до сащисване. Герой със собствена гледна точка, здраво обрамчена от житейска философия, достойна за споделяне.

(Jack Nicholson by Brigitte Lacombe, 1990)

♠ МОЯТ ДЕВИЗ Е "Живей с удоволствие!".

♠ ЧЕСТО СИ ЗАДАВАМ ТЕОРЕТИЧЕСКИЯ ВЪПРОС – ако започвах кариерата си днес, щях ли в края на краищата да се снимам в порнофилм, за да оцелея?

♠ ОБИЧАМ да работя с жени-режисьори. Те нямат нищо против, да ме превърнат в обаятелен мъж.

♠ АЗ СТАВАМ НЕКОНТРОЛИРУЕМ, това е истина. Никой не крещи и не обижда повече от мен. Но най-лошите дни са онези, когато се прибирам вкъщи и изведнъж разбирам – "Дявол да го вземе! Те бяха прави! Какъв кретен съм само!". Това се случва в моментите, когато си си позволил да бъдеш арогантен до краен предел, напълно уверен в това, колко важна птица си само. А после се прибираш и откриваш, че си само един кретен.

♠ ДЪЛГО ВРЕМЕ се боях от това, да остана сам. Наложи ми се за свикна със самотата. Имаше моменти, в които се питах – ох, имам нужда да поговоря с някого, иначе ще полудея! Но сега ми харесва да бъда сам. Честно. Самотата – това е голям разкош.

♠ ОБОЖАВАМ РАЗГОВОРИТЕ. Винаги съм готов да променя своето мнение, стига да бъда убеден в това. Аз искам да зная, разбирате ли? Обичам да слушам другите. За мен това е същински елексир на живота.

(Jack Nicholson, 1970)

(Jack Nicholson in The Fortune directed by Mike Nichols, 1975)

♠ ДЕЦАТА ПРИДАВАТ на живота пълнота, която без тях е невъзможна.

♠ КОЕ МЕ ПРАВИ ДОБЪР БАЩА? Това, че винаги съм до децата си. Моята любов не се нуждае от нищо. И аз зная, как да помогна на децата си в тяхното себеизразяване. Има какво да ги посъветвам, ако те са готови да ми разкажат, какви са техните трудности – защото аз самият, съм преживял доста такива. Старая се да им покажа света неукрасен, истински. Много бих искал да им внуша дълбокото вътрешно убеждение, че да бъдат щастливи – това е нормално и не е нужно, сами да си създават главоболия, които реално не съществуват.

♠ НАИСТИНА до 37-та си година, аз не знаех, че моята сестра, всъщност е моя майка.
Но аз отдавна разбрах, че има много неща, за които не зная. Поставяйте акцент на положителните неща – това е моето мнение. Това е трик, но полезен.

♠ МЪЖЕТЕ ДОМИНИРАТ благодарение на своята физическа сила, затова те са способни на състрадание там, където жените не го проявяват.

♠ НЕ ЗНАЯ доколко е вярна статистиката, че самотните жени над 40, днес са повече от самотните мъже. Ето до какво доведе женското движение – кокошките се разбягаха по своите курници.

(Jack Nicholson and Anjelica Huston, 1976)

(Jack Nicholson in Chinatown directed by Roman Polanski, 1974)

♠ МНОГО ТРЕПЕТНО се отнасям към правилата на добрия тон - не викам от едната стая към другата, зная как да поднеса чинията с финес, не влизам в стаята без да почукам на вратата, винаги съм кавалер с дамите. Целта на всички тези безчислени прости правила е да направят живота по-добър. Аз много внимавам за своите маниери. Това не е някаква абстракция. Това е познатият на всички език на взаимното уважение.

♠ АЗ СЕ СЪПРОТИВЛЯВАМ на всички общоприети убеждения. Моята религия се свежда до това, да бъда непосредствен, да живея в настоящето. Старо клише, зная, но си е мое.

♠ НИКОГА НЕ БИХ наругал онези, които считат абортите за убийство. Самият аз съм незаконно роден. Сега можеше и да ме няма.

♠ НАПОСЛЕДЪК придавам все по-малко значение на това, което актьорите обичайно наричат "изграждане на образа". Всичко трябва да идва отвътре. Главното, което има значение е това, кой си ти всъщност. Ето, над това е нужно да се работи. Към всяка роля аз подхождам автобиографично.

♠ ДНЕС ГОВОРИХ ПО ТЕЛЕФОНА СЪС ШОН ПЕН. Стана ми любопитно и му споделих, че скоро публикуваха списък с актьорите, привърженици на метода на Станиславски – а мен ме няма в него. И добавих: "Много ми харесва да ги правя на глупаци!". Считам това за достижение. Защото по моему, в света на актьорите, няма почти никой, който да разбира този метод и да се ръководи от него, по-добре от мен самият. Странно, че това никой не го забелязва. Навярно, това е защото реалността и представите за нея, често са две различни неща.

(Jack Nicholson and Sean Penn on the set of The Pledge, 2001)