Тя преживява трудно, почти гладно детство, смъртта на детето си, две автомобилни катастрофи, седем операции, пристъпи на делириум, пристъпи на безумие, опит за самоубийство, три коми, две световни войни. Единствената битка, която не преживява, е рака на черния дроб, който лекарите й откриват две години преди да напусне този свят. Нейната история е разтърсваща до болка и всеки път, когато ви се прииска да се оплачете от съдбата, спомнете си за "врабчето" на Париж, жената, която до последния си дъх, продължаваше напред без да се предава, покорявайки сърцата на милиони. Благословената със силата да обича Едит Пиаф.
Едит Джована Гасион се ражда на 19 декември 1915 г. В същият този ден, майката й – несъстоялата се актриса Анита Майер, поверява грижите и възпитанието на новородената си дъщеря на своята майка. Нямайки нужда от плачещо дете наоколо, "любящата" баба го успокоявала с разредено вино. Грижа, която четири години по-късно дала резултат – Едит напълно ослепяла.
Когато бащата й, Луи Гасион, разбира за това, той решава да остави малкото момиче в ръцете на своята майка, която държи публичен дом. Независимо от това, тя обиква Едит и полага много грижи за нея – най-вече, за да може внучка й отново да прогледне. Това се случва през 1925 г. Когато вече няма никаква надежда, бабата я отвежда в базиликата "Света Тереза" в Лизио. И чудото станало. Самата Едит си спомня с думите: "Моят живот започна с чудо. На 4 години се разболях и ослепях. Баба ме заведе в Лизио и пред олтара на Света Тереза, я помоли за моето спасение. Оттогава, аз никога не се разделям с образа на Светицата и Исус. Защото съм вярваща, затова никога не се страхувам от смъртта. Имаше период в живота ми, когато след смъртта на любим човек, сама пожелах смъртта. Бях загубила всякаква надежда. Спаси ме вярата".
В училище Едит била мразена от всички – никой не харесвал момичето, живеещо в публичен дом. Тя не успяла да понесе този товар, а баща й я прибрал при себе си в Париж. На 9 години, Едит започнала да работи с баща си по уличните площади. Той показвал акробатични номера, а тя пеела. На 15 години, Едит се запознава със сестра си – 11-годишната Симон, която също започнала да пее с нея. Отново събралото се семейство имало огромни финансови трудности. Едит помагала с каквото можела, но малко по-късно идва мига, в който тя напуска баща си. Завинаги.
Едит продължава с изпълненията по улиците, където я забелязват и я канят да пее в кабаре. 16-годишна, Едит се запознава с Луи Дюпон, който ще стане баща на единствената й дъщеря – Марсел. Бракът им не е щастлив – Дюпон настоява Едит да се откаже от пеенето. Разделят се, а малката Марсел остава с майка си. Без нейно знание, една вечер бащата прибира дъщеря си в своя дом – с намерението да принуди Едит отново да се върне при него. Но тя не се връща. Марсел заболява от менингит, от който се разболява и Пиаф, която оздравява. Дъщеричката й обаче умира. Едит никога вече не става майка.
20-годишна, тя е забелязана от Луи Лепле, който я кани да пее на Шанз-Елизе. Той е човекът, който играе огромна роля в живота и кариерата й - учи я да подбира песните си, да пее с акомпанимент, обяснява й значението на костюма, мимиките, поведението на сцената. Именно Лепле я превръща в Пиаф (piaf – врабче – fr.) – псевдонимът, който така й подхожда. Още на улицата тя пее: "Родих се като врабче, живях като врабче, ще умра като врабче". На афиша написали точно така "Момичето Врабче". Успехът бил грандиозен. Но не за дълго. Малко след това, Луи Лепле е убит, а подозренията падат върху Едит - защото й е оставил крупна сума пари. Но всичко приключва благополучно, а Пиаф се запознава с Раймон Ассо – мъжът, направил я истинска звезда. Той е човекът, който урежда участието на Пиаф в мюзикхола АВС – мястото, което дава "бойно кръщение" за бъдещи звезди.
На следващият ден, Едит се превръща в истинска знаменитост. Благодарение на Раймон, тя се къпе в слава и успех и общува с най-популярните личности на своето време – Чарли Чаплин, Марлене Дитрих, Айзенхауер, английската кралица.
По време на Втората световна война, тя се среща с Жан Кокто, който й предлага роля в пиесата "Равнодушният красавец". За пръв път тя е представена през 1940 г., а по-късно е направена и филмова адаптация, в която Едит играе главната роля. Нейният талант прехвърля границите на родната й Франция и буди възторг и възхищение навсякъде по света. Нестихващи аплодисменти за миниатюрната жена, която владее цялата сцена.
Самата Пиаф помага на много млади таланти. Шарл Азнавур, Ив Монтан, Еди Константин... все имена, прочули се, благодарение на "врабчето".
В следвоенните години, Едит се запознава с боксьора Марсел Сердан, който се превръща в нейното най-голямо щастие и най-опустошителна мъка. Любов, обречена от съдбата, която отново подлага на изпитание крехката жена с огромно сърце. През 1949 г., Сердан лети от Ню Йорк към Париж, за да прегърне любимата си Едит. Но никога не стига - самолетът се разбива в жестока авиокатастрофа, Марсел загива. Пиаф изпада в тежка депресия – морфинът става най-добрия й приятел, често припада, за малко не пада от прозореца на жилището си. Съкрушена, тя отново се връща на улицата, а нощите си споделя с различни непознати мъже.
Макар и бавно, Едит се връща към предишния си живот и кариера. И дори успява да се влюби отново. Но щастието отново не е за дълго. През 1952 г., тя преживява две катастрофи и оцелява с фрактури на почти всички ребра и двете си ръце. Макар творчеството вече да не й носи същата радост, Едит се вкопчва в работата си, за да не се потъне в самосъжаление. През 1954 година се снима в историческия филм Royal Affairs in Versailles. Следва изтощително 11-месечно турне в Америка, а после във Франция. На едно от тях, Едит припада, а от устата й се стича кръв. Лекарите установяват, че има рак на черния дроб. Жестока и закъсняла диагноза, която не сваля Едит от сцената до самия край. В последните й години, до нея е 27-годишния Тео, последната любов на Пиаф. Половин година преди смъртта си, Едит изнася своя последен концерт – залата е на крака, аплодисментите не стихват, публиката е покорена – за последен път. На 10 октомври, светът узнава, че малкото "врабче" на Париж е отлетяло завинаги. 40 000 души, изпращат великата Пиаф в последния й път. Движението в Париж спира за един ден.
На 19 декември се навършват 99 години от рождението на Едит Пиаф, чиято вяра е по-голяма от самия живот - "Тази тълпа, надявам се, да ме изпрати и в последния ми път - защото не обичам самотата. Ужасната самота, която те прегръща в обятията си нощем, когато се питаш – струва ли си още да живееш, и за какво да живееш?".
Снимки: theredlist.com, pinterest.com
